Jannah Theme License is not validated, Go to the theme options page to validate the license, You need a single license for each domain name.
КултураНовиниОбщество
Популярно

Вторият паметник на хроникьора на Априлското въстание Джануариус Макгахан се издига в центъра на Елена

Елена е един от градовете с най-много исторически паметници в региона. Сред тях е един, смятан от мнозина за доста странен и като че ли не подхождащ на този град и историята му. Това е паметникът на един чужденец – американския журналист Джануариус Макгахан, чието име се свързва с Руско-турската война от 1877-78 г., която за българския народ се превръща в Освободителна.

Историята на Джануариус Макгахан е такава, за каквато би мечтал всеки днешен журналист, любоител на екстремните приключения и отразяването на опасни събития и конфликти. Роден е през 1844 г., а четвърт век по-късно пристига в Европа, където отразява Френско-пруската война. След жестокото потушаване на Априлското въстание е поканен от колегата си Юджийн Скайлър да разследва турските зверства като кореспондент на британския в. „Дейли нюз“ и руския в. „Голос“. На 23 юли 1876 г. Макгахан заминава за България. При обиколките си из Средногорието американецът успява да посети някои от центровете на най-ожесточените сражения и оставя потресаващи лични впечатления за видяното в тези населени места. Именно публикуваните репортажи на Макгахан предизвикват в цял свят огромна вълна от обществено негодувание срещу Османската империя и диктаторската й система на управление. Според сведенията на Дж. Макгахан над 15 000 души за изклани по време на Априлското въстание, а 58 населени места са изравнени със земята.

По време на Руско-турската война1877-1878 г. Джануариус Макгахан е назначен за специален военен кореспондент на вестник „Дейли нюз“ на Балканите.

Благодарение на личното си приятелство с ген. майор Михаил Скобелев, американецът има уникалната възможност да придружава пилотните руски военни части при форсирнето на р. Дунав при Свищов и отразява от първо лице навлизането им в българските земи. След това той отразява всички по-важни и ключови сражения като обсадата на Плевенската крепост и защитата на Шипченския проход. Има и уникалната възможност лично да присъства в Сан Стефано при подписването на историческия мирен договор. Три месеца по-късно, на 9 юни 1878 г., само три дни преди да навърши 34 години, в Цариград, Джануариус Макгахан умира от тиф и е погребан в гръцкото гробище. Пет години по-късно тленните му останки са откарани с кораб в САЩ, където е погребан в родния си град Ню Лексингтън.

България и българският народ никога няма да забравят направеното от американеца Дж. Макгахан в тези толкова трудни за нашата страна месеци и години в края на 19-и век. На неговото име са наречени улици в София, Пловдив, Варна, Панагюрище, Пещера и други градове. Паметна плоча на американския журналист има на едноименната улица в град Панагюрище. През 1978 г. България подарява на САЩ бюст-паметник на Макгахан, който е поставен върху гроба на журналиста в Ню Лексингтън. Паметникът е дело на скулптора Тодор Първанов. А копие от него се намира и в Батак. Върху бюст-паметника е изписано „Макгахан – освободител на България“. От 1978 г. българите, живеещи в щата Охайо и в Ню Лексингтън, организират и провеждат ежегоден фестивал в памет на човека, приел като своя каузата за освобождението на българската държава и българския народ.

Паметният знак на Джануариус Макгахан, който днес се намира в Елена, в правен през 70-те години на ХХ век. Автор на проекта е художникът Иван Барчев. Първо паметникът е трябвало да бъде поставен във Велико Търново, но в продължение на повече от две десетилетия така и не е решено от тамошните управници къде точно да бъде позициониран. През 90-те години архитект Теофил Теофилов решава паметният знак да бъде в Елена, като избира и мястото му – в района на Часовниковата кула, близо до други две емблематични сгради от периода на Възраждането: църквата „Св. Никола“ и Даскалоливницата. Изборът на възрожденското балканско градче за място на поставяне на паметния знак на Джануариус Макгахан не е случайно. Именно от Елена е преводачът на американския журналист по време на посещението и обиколките му из българските земи – Петко Попниколов.

Днес паметникът на Макгахан се намира само на стотина метра от дома на Попниколов. Личността на този също неизвестен на широката общественост българин също е доста интересна и заслужава да бъде разказана на съвременниците. Той е сред най-образованите българи за времето си. Едва 13-годишен, след завършването на Еленското класно училище, той заминава да продължи образованието си в Швейцария. Там завършва средно образование, а след това инженерни науки в Политехниката в Цюрих, което е едно от най-престижните технически висши учебни заведения в Европа в края на XIX век. След като разбира за обявената от Русия война на Османската империя, инж. Попниколов бързо се връща в родината и се поставя в услуги на руските войски. Със заповед, издадена от Централното руско военно командване, в България младият еленчанин е назначен за личен сътрудник и преводач на американския журналист Джануариус Макгахан при обиколките му из българските земи. Като такъв, българинът има уникалната възможност да е винаги на предната бойна линия с американския военен кореспондент.

При преминаването на руските войски през Елена през лятото на 1877 г. Макгахан има възможността да посети балканското селище и остава трогнат от проявеното към него гостоприемство от страна на местните жители, които наричали и него „братушка“ и не преставали да го канят на гости. Затова и поставянето на един от паметните знаци на Джануариус Макгахан в град Елена не само че не е случайно, но и има своите исторически основания. Що се отнася до самия инж. Петко Попниколов след Освобождението той отдава целия си съзнателен живот на изграждането и процъфтяването на новоосвобожденото отечество. Той е първият директор на БДЖ и основател на Българското архитектурно дружество. В периода 1904-1905 г. е и кмет на София. Умира през 1927 г. Родната къща на инж. Попниколов в Елена е един от образците на възрожденската архитектура в балканското градче. Обявена е и за паметник с национално значение. Използва се като база на Софийския университет, а на приземния й етаж се намира Музеят по палеонтология.

През юни 2017 г. 13 потомци на Джануариус Макгахан посетиха България и минаха по стъпките на своя знаменит прапрадядо. При прехода си те посетиха също Велико Търново и Елена. В София наследниците получиха и ордена, който Макгахан получи посмъртно от президента на България Румен Радев.

Източник: www.borbabg.com

Подобни публикации

Back to top button