Хамбург: младежките протести прераснаха в улични безредици

На 31 октомври Хамбург се превърна в едно от огнищата на новата протестна вълна, обхванала Германия. Хиляди младежи излязоха по улиците на втория по големина германски град, за да поискат повече средства за образование и здравеопазване, по-достъпен живот и отказ от възстановяване на задължителната военна служба.

---

Демонстрацията започна сравнително спокойно, но завърши с улични сблъсъци, горящи барикади, нападения срещу полицаи и около 120 временно задържани. По данни на местните власти в охраната на обществения ред участваха приблизително 1300 полицаи.

От социални искания към сблъсъци

Протестът беше организиран под лозунга „Gegen Wehrpflicht – Gen Z regelt!“ („Против военната повинност – поколението Z поема нещата в свои ръце!“).

Около 6700 души се събраха в центъра на Хамбург и потеглиха от района на Юнгфернщиг към квартал „Санкт Георг“. Сред участниците имаше представители на различни политически и обществени течения – от младежки и екологични активисти до комунистически, социалистически и пропалестински групи.

Основните искания бяха свързани с увеличаване на публичните инвестиции, противодействие на поскъпването, опазване на климата и противопоставяне на задължителната военна служба. Демонстрантите скандираха и срещу канцлера Фридрих Мерц.

Напрежението започна да се покачва по време на шествието, когато отделни участници запалиха пиротехнически средства. В района на улица „Щайндам“ групи демонстранти преместиха строителни заграждения и запалиха огън. Последваха хвърляне на камъни, бутилки и пиратки срещу полицейските части.

В 16:56 ч. организаторите прекратиха шествието предсрочно. Това обаче не сложи край на безредиците.

Барикади, водни оръдия и арести

След официалното приключване на демонстрацията групи от маскирани младежи продължиха да се придвижват из квартал „Санкт Георг“, особено около централната автогара и главната железопътна гара.

Според местната полиция те изнасяха предмети на пътното платно, опитваха се да изграждат и подпалват барикади и атакуваха служителите на реда с различни предмети.

Полицията използва водно оръдие, за да разпръсне събралите се групи. Около 22:00 ч. приблизително 120 души бяха спрени за проверка и временно арестувани в района на „Щайнторвег“ и „Бремер Райе“. При проверките беше иззета пиротехника.

По последващи данни, публикувани от германската обществена медия NDR, 12 полицаи са пострадали по време на операцията. Дете също е било засегнато от пиротехническо средство и е получило шок, но не се е наложило да бъде хоспитализирано.

През нощта бяха регистрирани и други пожари и вандалски прояви в различни квартали на Хамбург. Не всички инциденти обаче могат да бъдат пряко свързани с политическата демонстрация, тъй като същата вечер градът отбелязваше и Хелоуин.

Кой стои зад протестите?

Особено внимание привлича политическият състав на демонстрацията и въпросът дали първоначалните социални искания не са били използвани от радикални организации за собствените им цели.

Още преди протеста Федералната служба за защита на конституцията и съответната служба в Хамбург предупредиха за възможна намеса на леви екстремистки структури.

Сред организациите, мобилизирали свои симпатизанти, бяха посочени „Offen Antifaschistisches Treffen Hamburg“, „Roter Aufbau“ и „Interventionistische Linke“. В предупрежденията фигурираше и „Thawra Hamburg“ – организация, свързана с радикалния пропалестински активизъм.

По време на безредиците се чуваха пропалестински лозунги, както и открити призиви срещу държавата и полицията. От озвучителен автомобил участниците бяха призовавани да продължат противопоставянето.

Тези обстоятелства показват присъствието на радикални политически групи, но сами по себе си не доказват, че те са организирали цялото шествие или са ръководили всички сблъсъци. Инициативата „Gen Z regelt“ предварително беше заявила, че възнамерява да проведе мирна демонстрация.

Протестна вълна в цяла Германия

Събитията в Хамбург не бяха изолирани. На 31 октомври инициативата „Gen Z regelt“ организира демонстрации в 34 германски града, включително Берлин, Франкфурт, Мюнхен и Кьолн.

Най-сериозните безредици извън Хамбург бяха регистрирани във Франкфурт. Там маскирани групи разбиха витрини и разграбиха магазини. При нападение срещу оръжеен магазин бяха откраднати поне две огнестрелни оръжия, които впоследствие полицията успя да открие.

В Берлин бяха временно задържани до 56 души, а 27 полицаи получиха леки наранявания. В Кьолн също имаше сблъсъци и арести.

По данни на агенция Anadolu общият брой на задържаните в Германия надхвърли 200 души. Въпреки това по-голямата част от дневните демонстрации преминаха мирно.

По-широкият европейски контекст

Германските демонстрации се вписват в по-широка вълна от младежко недоволство, обхванала през последните месеци различни европейски държави.

Общите теми са поскъпването на живота, състоянието на обществените услуги, недоверието към политическите институции и усещането сред част от младите хора, че решенията за бъдещето им се вземат без тяхното участие.

В Германия към тези проблеми се прибавя и въпросът за военната повинност. Дебатът за укрепването на Бундесвера и възможното връщане на задължителната военна служба създава допълнително напрежение сред младите поколения.

Същевременно протестите поставят и друг въпрос: доколко широките социални движения могат да запазят първоначалния си характер, когато към тях се присъединяват организирани радикални групи.

Случаят в Хамбург показва именно това противоречие. Хиляди граждани излязоха с конкретни политически и социални искания, но вниманието в края на деня беше привлечено от сравнително малки групи, прибягнали до насилие.

Германските власти са изправени пред необходимостта едновременно да защитават правото на мирен протест и да предотвратяват нападенията срещу полицаи, граждани и имущество.

---

Източници: