Продължението на магистралата Русе – Велико Търново към Гърция е оценено на 3.4 млрд. евро

Три транспортни оси обединяват ключовите пътни, железопътни и речни инвестиции на България, Гърция и Румъния, но за голяма част от проектите все още липсва осигурено финансиране. Това показват приложенията към съвместния план за действие, подписан на 29 септември 2026 г. в Брюксел с участието на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Документът надгражда меморандума за трансгранично сътрудничество между трите държави от 3 декември 2025 г. и включва десетки проекти, които трябва да подобрят транспортните връзки между Егейско море, Черно море, Дунав и европейската транспортна мрежа.

Сред най-значимите инвестиции са:

• 3,4 млрд. евро за 126 км от Велико Търново до АМ «Марица», без продължението до ГКПП «Маказа».
• 1,57 млрд. евро за нов комбиниран пътен и железопътен мост между Русе и Гюргево, с планирано завършване до 2032 г.
• Над 1,8 млрд. евро за двете платна на АМ «Струма» в района на Кресна, със срокове 2031 и 2035 г.
• 2,93 млрд. евро за автомагистрала «Черно море» между Бургас и Варна.
• Близо 1,8 млрд. евро за железопътните участъци между Мездра и Видин, при отчетени само 198 млн. евро осигурено финансиране.

Над 6 млрд. евро за пътната връзка от Русе до АМ «Марица»

Продължението на автомагистралата Русе – Велико Търново на юг, в посока Гърция, е оценено на 3,4 млрд. евро. Сумата е индикативна и обхваща строителството на 126-километрово трасе от Велико Търново през Николаево до АМ «Марица».

За инвестицията не е осигурено финансиране. Отделно са предвидени 8,53 млн. евро за предпроектни проучвания, които трябва да приключат до края на 2029 г. Ориентировъчният срок за завършване на строителството е 2035 г.

Бъдещото продължение до ГКПП «Маказа» се разглежда като приблизително 220-километрово направление, разделено на три основни части:

• Велико Търново – Николаево – 53 км;
• Николаево – АМ «Марица» – 73 км;
• АМ «Марица» – ГКПП «Маказа» – 94 км.

Оценката от 3,4 млрд. евро се отнася само за първите 126 км, а не за цялото трасе до гръцката граница. За последните 94 км в съвместния план не е посочена отделна строителна стойност.

През август регионалните власти в Кърджали съобщиха, че според уверения на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) трасето на бъдещата магистрала трябва да бъде избрано до края на ноември 2026 г. Тогава беше заявена и амбиция строителството да започне през ноември 2027 г.

В тристранния документ обаче няма посочена начална дата за строителните работи, а само ориентировъчен срок за приключването им.

Южното продължение е включено в категория V – проекти за бъдеща оценка, докато магистралата от Русе до Велико Търново е сред обектите с най-висок приоритет и висока степен на готовност.

За участъка Русе – Бяла са заложени 1,02 млрд. евро, от които 520 млн. евро са посочени като осигурено финансиране по Програма «Транспортна свързаност». Необходими са още 500 млн. евро.

За отсечката Бяла – Велико Търново прогнозната стойност достига 1,8 млрд. евро, като цялата сума е посочена като неосигурена.

Заедно с южното продължение до АМ «Марица» общата индикативна стойност на трите инвестиции достига 6,22 млрд. евро. От тях са отчетени 520 млн. евро осигурено финансиране, а останалите 5,7 млрд. евро предстои да бъдат обезпечени. В тази сума не са включени отделните 8,53 млн. евро за проучванията на южния участък.

Строителството на близо 40-километровото трасе Русе – Бяла започна през май 2026 г., а по 35,4-километровия обход на Бяла се работи от декември 2023 г. При инспекция в края на август регионалният министър Иван Шишков посочи края на 2028 г. като целеви срок за завършване на двете отсечки.

При участъка Бяла – Велико Търново ситуацията е различна. През август Агенция «Пътна инфраструктура» прекрати обществената поръчка за проектиране и строителство на 57,2 км заради установени нарушения в методиката за оценяване на офертите, които според възложителя не могат да бъдат отстранени без промяна на условията. Процедурата беше открита през март 2025 г. с прогнозна стойност над 1,5 млрд. евро без ДДС.

Три транспортни оси и различни инвестиционни приоритети

Планът обхваща железопътни, автомобилни и речни проекти, организирани по три основни направления – централно, западно и източно.

При подписването на документа Министерството на транспорта съобщи, че 25 от общо 53 проекта са определени като инициативи с ключова важност и висока степен на готовност, с обща стойност около 22,8 млрд. евро.

Подробните приложения разграничават пет категории инвестиции:

• Категория I – най-висок приоритет и висока степен на готовност.
• Категория II – високоприоритетни и напреднали проекти, които в приложения списък са на гръцка територия.
• Категория III – високоприоритетни обекти с по-ниска степен на готовност.
• Категории IV и V – проекти за бъдеща оценка.

Включването на даден проект в плана не означава автоматично осигурено финансиране или предстоящо начало на строителството.

Централната ос: Нов мост при Русе и връзки към Гърция

Централното направление преминава от Александруполис и Солун през Свиленград и вътрешността на България към Русе, Гюргево и Букурещ. То има стратегическо значение и за връзките с Украйна и Молдова.

Сред най-високоприоритетните проекти са пътните отсечки Русе – Бяла и Бяла – Велико Търново.

В категория I е включен и обходът на Габрово, оценен на 237 млн. евро. За него в плана няма отчетено осигурено финансиране.

По направлението през Габрово се подготвя и проектът за тунел под Шипка, за който има подписан договор през 2022 г. Реализацията му продължава да среща затруднения, включително във връзка с екологичните процедури и европейското финансиране.

Друг основен приоритет е изграждането на новия комбиниран пътен и железопътен мост между Русе и Гюргево. Предварителната му стойност е приблизително 1,6 млрд. евро.

В документа са отчетени 6,9 млн. евро по Механизма за свързване на Европа, а оставащата финансова потребност е оценена на приблизително 1,6 млрд. евро за двете държави.

Проучванията трябва да приключат през 2027 г., а строителните дейности – до 2032 г.

През юни румънската пътна компания CNAIR избра Egis Romania за изготвяне на предпроектното проучване на съоръжението. Компанията разполага с 23 месеца за изпълнение на задачата от подписването на договора.

В категория I е включена и електрификацията на железопътната връзка между гара Русе-разпределителна и българската част на съществуващия Дунав мост. Проектът е оценен на 4,15 млн. евро, които не са осигурени в плана. Срокът е 2030 г., като Министерството на транспорта вече обяви намерение да търси средства по Механизма за свързване на Европа.

За разлика от него проектът FAST Danube 2, предназначен да подобри условията за корабоплаване в 12 критични участъка на Дунав, е представен като финансово обезпечен.

Цялата му стойност от 230 млн. евро е отчетена като осигурена по Механизма за свързване на Европа, без оставащ финансов недостиг. Завършването е предвидено през 2028 г.

Железопътните връзки по централната ос също са сред инвестициите с най-висок приоритет, въпреки че за голяма част от тях предстои осигуряване на средства.

За участъка Любимец – Свиленград – гръцка граница са предвидени 40 млн. евро със срок 2030 г. Други 152,1 млн. евро са заложени за Любимец – Димитровград, а 131,5 млн. евро – за Димитровград – Крумово, като и за двете отсечки е посочена 2034 г.

Допълнително 1,5 млн. евро са оценените проучвания за модернизацията на направлението Димитровград – Стара Загора – Русе.

Общата прогнозна стойност на тези четири български железопътни дейности е 325,1 млн. евро, като цялата сума е посочена като неосигурена.

В същата категория попада и вторият етап от модернизацията на Пловдивския железопътен възел, оценен на 194 млн. евро без осигурени средства. От тях 96 млн. евро са за участъка Пловдив – Филипово със срок 2034 г., а 98 млн. евро – за Филипово – Скутаре със срок 2029 г.

Железопътните възли Русе и Горна Оряховица

Двата големи железопътни възела в Северна България са поставени в категория III. Те остават високоприоритетни, но са на по-ранен етап от подготовката си.

За модернизацията на жп възел Русе са заложени 66,6 млн. евро, от които 1,6 млн. евро са отчетени като осигурени за проучвания. Остават необходими 65 млн. евро за проектиране и строителство.

При Горна Оряховица прогнозната стойност е 127,6 млн. евро, от които 2,6 млн. евро са отчетени като осигурени, а 125 млн. евро остават необезпечени.

За двата проекта се предвижда проучванията да приключат през 2028 г., а основните дейности – през 2034 г.

През февруари 2026 г. Национална компания «Железопътна инфраструктура» (НКЖИ) обяви обществена поръчка за проектиране на възлите Русе, Горна Оряховица и Варна с обща прогнозна стойност над 7,5 млн. евро без ДДС. Процедурата беше под условие, като изпълнението трябва да започне след потвърждение за осигурено финансиране.

Западната ос: АМ «Струма», железницата до Видин и връзката Враца – Монтана

Западното направление свързва Солун с България през Кулата, София и Видин, като продължава към Калафат и вътрешността на Румъния.

Сред проектите с най-висок приоритет е довършването на АМ «Струма» в района на Кресна.

В тристранния план са разграничени две части на участъка между Крупник и Кресна с посочена дължина по 23,6 км, всяка оценена на 913 млн. евро.

За първата, която би трябвало да съответства на платното Кулата – София, е предвидено приключване през 2031 г., а за втората – платното София – Кулата – през 2035 г.

Общата индикативна стойност достига 1,826 млрд. евро, без отчетено осигурено финансиране.

Отделно са заложени още 15 млн. евро за проектиране и строителство на около 2 км от края на магистралата до ГКПП «Кулата», със срок 2030 г. И тази сума остава неосигурена според документа.

Реализацията на АМ «Струма» в района на Кресна вече напредва по направлението към София. От ноември 2025 г. се строи обходът на Кресна, а през септември 2026 г. проектът за подробен устройствен план на Лот 3.2.1 беше разгледан от експертния съвет към МРРБ.

Паралелно АПИ представи ново проектно решение за направлението София – Кулата, което трябва да изведе и двете магистрални платна извън Кресненското дефиле. Двата срока в тристранния план обаче не следва автоматично да се приравняват към конкретните договори и лотове на АПИ.

Друг важен приоритет е модернизацията на железопътното направление София – Видин.

За 84,3-километровия участък Мездра – Медковец са предвидени 985,5 млн. евро, изцяло без осигурено финансиране в плана, със срок 2034 г.

Междинната отсечка Медковец – Срацимир, дълга 45 км, е оценена на 459 млн. евро. От тях 198 млн. евро са отчетени като осигурени по Механизма за свързване на Европа, а необходимите допълнителни средства възлизат на 261 млн. евро. Завършването е предвидено през 2029 г.

За последните 21 км между Срацимир и Видин са заложени 323 млн. евро, без осигурено финансиране, със срок до края на 2034 г.

Така трите отсечки са оценени на общо около 1,77 млрд. евро, от които 198 млн. евро са осигурени според международния план, а приблизително 1,57 млрд. евро остават като финансова потребност.

За Медковец – Срацимир вече има избрани строителни изпълнители и подписани договори, а в края на 2025 г. правителството одобри национално съфинансиране с отделно постановление.

За сметка на това НКЖИ прекрати през август 2026 г. поръчката за проектиране и строителство на участъка Видин – Срацимир с прогнозна стойност 282,4 млн. евро без ДДС. Мотивът бяха пропуски в документацията, които не могат да бъдат отстранени без промяна на условията.

Стойността на прекратената процедура е различна от оценката за съответния участък в тристранния план, но само от това не може да се прави извод за оскъпяване.

В категория I е и модернизацията на железопътните участъци Радомир – Перник и Перник – София.

За първия, дълъг 17,2 км, са предвидени 272 млн. евро със срок 2032 г., а за втория – 575 млн. евро със срок 2034 г. Общата стойност е 847 млн. евро, без осигурено финансиране.

Отделна позиция за 2,85 млн. евро предвижда проучвания на 62,3-километровото направление Волуяк – Храбърско – Разменна – Перник/Батановци. Средствата също са неосигурени, а срокът е 2032 г.

Сред пътните инвестиции с най-висок приоритет е и направлението Враца – Монтана, включващо две отделни части.

Разширяването на 15-километровия обход на Враца от две на четири ленти е оценено на 225 млн. евро. За изграждането на нов 30-километров четирилентов участък между двата града са заложени още 465 млн. евро.

Общата стойност е 690 млн. евро, без осигурено финансиране, с ориентировъчен срок 2035 г.

В началото на октомври стана ясно, че държавата възнамерява да търси европейски средства за двете инвестиции. Тогава регионалният министър обяви, че предстои приключване на първия етап от проектирането и избора на трасе, след което трябва да се премине към екологичните процедури.

Радомир – Кулата и Софийският железопътен възел

В категория III на западната ос е включена модернизацията на 165-километровата железопътна линия Радомир – Кулата.

Общата индикативна стойност е закръглена в плана на 1,2 млрд. евро, като цялата сума е без осигурено финансиране.

Отделно са посочени 11,3 млн. евро за актуализиране на предварителния проект и подготовка на техническата документация до 2030 г. и около 1,2 млрд. евро за строителството до края на 2036 г.

В същата група е модернизацията на Софийския железопътен възел и свързаните с него нови железопътни трасета.

За западния железопътен обход на столицата са заложени 190 млн. евро със срок 2033 г., а за модернизацията на самия възел – 400 млн. евро със срок 2034 г.

Най-скъпата инвестиция в тази група е новата железопътна връзка Столник – Мездра, която трябва да включва 13-километров тунел.

Тя е оценена на 1 млрд. евро, като проучванията трябва да приключат до 2032 г., а проектирането и строителството – до края на 2037 г.

За трите проекта са предвидени общо 1,59 млрд. евро, без осигурени средства в международния план.

Източната ос: Железопътни връзки към Черно море и нови мостове

Източното направление има за цел да осигури алтернативна транспортна връзка между Александруполис, Бургас, Варна и Констанца, включително към румънската и украинската транспортна мрежа.

В категория I е поставено проучването на допълнителни връзки между България и Румъния, включително възможностите за нови мостове над Дунав при Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле.

За тях все още няма определена прогнозна стойност, нито конкретизиран размер на осигуреното и необходимото финансиране.

До края на 2029 г. се предвиждат съвместна координация и проучвания за уточняване на потенциалните връзки. Високият приоритет в плана се отнася до подготвителния етап, а не до вече финансово обезпечено строителство на двата моста.

Основните железопътни инвестиции по източната ос са в категория III – висок приоритет, но по-ниска степен на готовност.

Сред тях е удвояването на 75 км от железопътното направление Пловдив – Бургас. Проектът е оценен на 200 млн. евро, без осигурено финансиране, с ориентировъчен срок 2040 г.

Сумата не се отнася за цялата железопътна линия между двата града, а само за предвидените 75 км ново удвояване.

Значително по-голям ресурс е необходим за удвояването на железопътната линия Карнобат – Синдел, част от връзката между Бургас и Варна.

Стойността е 587,2 млн. евро, от които 130,4 млн. евро са отчетени като осигурени, а оставащите финансови потребности са 456,8 млн. евро. Завършването е планирано за 2034 г.

Третият важен обект е модернизацията на железопътния възел Варна, оценена на общо 201,3 млн. евро.

От тях 3,8 млн. евро са отчетени като осигурени за проучвания, които трябва да приключат през 2028 г. Останалите 197,5 млн. евро за проектиране и строителство са неосигурени. Срокът за основните дейности е 2034 г.

Проектът е част от общата поръчка на НКЖИ за проектиране на железопътните възли Русе, Горна Оряховица и Варна, обявена през февруари 2026 г.

Кои големи проекти остават за бъдеща оценка?

Част от големите български инфраструктурни проекти са поставени в категории IV и V, което означава, че тяхната готовност и възможностите за последваща реализация предстои да бъдат оценявани.

Освен магистралното продължение Велико Търново – Николаево – АМ «Марица», в категория V попада и автомагистрала «Черно море» между Бургас и Варна.

За нейното 115-километрово трасе е посочена прогнозна стойност от 2,93 млрд. евро и ориентировъчно завършване през 2035 г., без осигурено финансиране.

В същата категория са включени:

• Варна – Кардам – бъдещ 85-километров път, оценен на 463 млн. евро.
• Русе – Разград – 97-километрово направление, свързано с АМ «Хемус», с прогнозна стойност 468 млн. евро.
• Нимфея – Маказа – АМ «Марица» – пътна връзка, за която прогнозните инвестиционни разходи все още не са определени.

За направленията Варна – Кардам и Русе – Разград няма отчетено осигурено финансиране, нито конкретен срок за завършване.

За участъка Нимфея – Маказа е посочена 2029 г., докато за останалата част липсва конкретен срок.

В категория IV е поставено направлението София – Монтана, което трябва да осигури по-пряка връзка между столицата и Северозападна България. За него е посочена 2035 г., но все още няма инвестиционна оценка или конкретизиран финансов ресурс.

Сред проектите за бъдеща оценка е и направлението през Рудозем към Гърция, включително бъдещата връзка Рудозем – Смолян – АМ «Тракия», за която няма посочена стойност.

Разпределението на тези инвестиции в последните две категории не означава, че те са изключени от националните планове или че държавата се е отказала от реализацията им. То показва, че в рамките на тристранния документ все още не са поставени на същото ниво на приоритетност и готовност като първите три категории.

Финансирането остава основното предизвикателство

Основното предизвикателство пред България, Гърция и Румъния остава осигуряването на необходимите средства за реализацията на мащабните транспортни инвестиции.

Планът предвижда координирано търсене на финансиране както по действащите европейски програми, така и в рамките на следващия бюджет на Европейския съюз за периода 2028 – 2034 г.

Сред възможните източници са Механизмът за свързване на Европа, Европейската инвестиционна банка и публично-частните партньорства.

Трите държави предвиждат инвестиционният списък да се актуализира ежегодно, включително по отношение на проектната готовност, финансирането и сроковете за реализация.

economic.bg