„България се нуждае от още 4 ядрени реактора от 1000 мегавата, както и от подготвени кадри“, споделят специалистите
Ядрената енергетика изисква ангажирана държавна политика особено по отношение на безопасността и сигурността на съоръженията. В тази връзка е приета Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 година с решение на Министерски съвет от 15 юни 2022 г.Това стана ясно на годишната конференция „Ядрената енергия за хората“ на Българско ядрено дружество, която се проведе във Велико Търново.
„Състоянието на българската ядрена енергетика е добро. Много държави се стремят да постигнат това, което ние имаме от години и трябва да го развиваме, защото ядрената енергетика е безалтернативна. Едва трийсетина държави в света развиват ядрена енергетика. Към момента се експлоатират около 440 реактора, а други 50-60 се изграждат. През последните 30 години липсва устойчивост и ясно определена стратегия на развитие в тази сфера у нас. Всяко едно правителство, което идва на власт, стига до извода, че не може без ядрена енергетика и през последните 6-7 години България е насочила сериозно вниманието си в тази посока“, коментира доц.д-р Младен Митев, председател на Българско ядрено дружество.
Той допълни, че през последните години в България консумацията на електроенергия расте и бъдещето е в изграждането на малки модулни реактори.
„Много държави искат да ги внедрят, защото те могат да произвеждат както електричество, така и да захранват с топлинна енергия индустриални потребители, градове и домакинства. Чехия вече е изявила сериозни инвестиционни намерения в тази посока. Чака се приемането на конкретни законодателни решения от ЕС, за да се канализират механизмите относно такива проекти“, информира доц.Милен Митев.
Оказва се обаче, че има сериозен глад за кадри.
„През следващите 5 години 700 специалисти в бранша ще се пенсионират като всяка година по около 130 души излизат от сферата на ядрената енергетика. Заместването им с нови кадри не е толкова просто, защото не можем да разчитаме, че от университетите ща ни осигурят необходимите специалисти. например за обучението на оператор на блок, който е завършил специално образование, се изискват минимум още 18 месеца специализирано обучение в АЕЦ „Козлодуй“. В централата в момента работят 3700 души“, сподели Искрен Цветков от АЕЦ „Козлодуй“.
По думите на специалистите България се нуждае от още 4 реактора от 1000 мегавата.
„Това е заложено в Стратегическия План за развитие и има политически консенсус, че до 2050 година ще имаме общо четири реактора. Това ще позволи да запазим енергийната си независимост и да сме адекватни на климатичните промени“, заявяват експертите.
Затова и специален акцент на форума бе осигуряването и подготовката на кадри за ядрената енергетика. По проблема в отделна сесия бяха изнесени доклади от заинтересованите институции и бе проведена дискусия между участниците, на която бяха представени наблюдения и мнения относно възможностите за осигуряване на човешки ресурси за бранша.
В конференцията участваха представители на целия ядрен сектор, в т.ч. ДП РАО, АЕЦ „Козлодуй“, държавни институции в лицето на АЯР, МЕ, НЦРРЗ, представители на академичната и научна общност, както и експерти от чужбина.
„Конференцията се организира ежегодно от Българското ядрено дружество съвместно с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, и с подкрепата на Европейското ядрено дружество, „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Български атомен форум“, допълват организаторите.
В рамките на проявата се проведе и традиционният конкурс за най-добър доклад на млад автор, който за поредна година дава възможност на бъдещите експерти да представят решения на научни и професионални предизвикателства.
Източник: www.borbabg.com
