Аз, избирателят! За кандидаткметската надпревара като „Трима мъже и половина“… и за жените в политиката, които са като оазис в пустиня

Кандидаткметската надпревара във В. Търново през скромния ми поглед на политолог и избирател е в стил „Трима мъже и половина“, нищо че кандидатите всъщност са осем.

По-важни са обаче съставът, качеството и политиките, които ще развива бъдещият Общински съвет през следващите четири години и тук е ключът от палатката. Но за това – след малко.

От лични наблюдения и медийни публикации едва половината кандидати за кмет водят наистина реална кампания. Т.е. правят срещи с хората на терен, стискат им ръцете, убеждават ги в предизборните си програми, търпят основателни критики и заслужени упреци за това, че градът е на ръчна, че има неизползван потенциал, че инфраструктурата, доходите, инвестициите и всяка една публична сфера е под нивото на очакванията и самочувствието на търновци.

Първият кандидат е част от статуквото. Статуквото не бива непременно да се възприема с отрицателен знак, напротив. То, в адекватен и по-свободен превод от латински, означава състояние на текущия момент. Стабилност някаква, комфорт и още от същото. Което устройва голяма част от съгражданите ни. Но не всички. Плюсовете на този кандидат са, че има опит, контакти, лоби и умение да прави мнозинства в Общинския съвет. Минусите са много. Но не всички са ги осъзнали. И впрочем тези, които мислят, че този кандидат ще изпадне в кръгова отбрана, бъркат много.

Вторият кандидат се заявява като промяна. Но не революционна, а градивна. Това е добре. Той също е на терен. Днес дори ме агитира на улицата и това ми хареса, защото се почувствах значима като избирател. Със сантиментите дотук. Този кандидат има шанс за балотаж, при това сериозен. Особено ако продължи да защитава тезите си по улиците, кварталите и селата на Велико Търново, а не само от телевизора.

Третият кандидат кипи от енергия, мотивация и идеи. И настина прави добра кампания. С реални действия и сплотен екип. Личи му, че е подготвен, знаещ и най-важното – и след кампанията ще продължи да живее и работи във В. Търново. Да диша въздуха му, да гази прашните квартални улици, да търпи задръстванията. Надявам се, ако не стане кмет, поне в битието му на общински съветник да чуваме решения на проблемите, които поставя в кампанията. Чисто мажоритарно и той има сериозни шансове за балотаж.

Като активност леко ми се губи кандидатът, на който, като жена на жена, симпатизирам убедено. Но това е субективна преценка. И все пак смятам, че политическата сила, която стои зад тази „половин“ кандидатура, ще редуцира представителите си в бъдещия Общински съвет.

„Половин“ кандидатура – защото в тази листа, за разлика от предишните три, кандидатът за кмет не е водач на съветническата листа, а е… под номер две. И това е признак за слабост…

За останалите четирима кандидат-кметове: адмирации, че имат смелост, но те просто и с извинение са фон… Играят за листа. Двама от тях имат шанс да вкарат по един съветник, но шансът е 50:50.

Както писах по-горе, много е важно бъдещият кмет с какъв Общински съвет ще работи. Познавам осемдесет процента от кандидатите във всички листи. И не приемам неуместния хумор, че „куцо, кьораво и сакато“ е тръгнало да се кандидатира, напротив. Нека има избор, нека има състезание на идеи, нека има конкуренция. Аз в това вярвам.

Има три заявки от т. нар. „гражданско общество“ за присъствие в местния парламент и това е типично за местните кампании във Велико Търново. Със сигурност една от тях ще направи пробив. Нещо повече – амбициите да лидира дневния ред на търновци са очевидни, качествени хора има немалко. САМО ЧЕ… Пътят към ада е постлан с добри намерения. Непредубеденият избирател гледа под око не толкова партийните кандидати, колкото „гражданските кандидатури“, защото досега всички партии до голяма степен са го разочаровали.

Ако те направят и половин крива стъпка и изтъргуват присъствието си в местната власт – ще съсипят и последната останала надежда, че „глас народен е глас Божи“. Впрочем аз не вярвам в това. Гражданската енергия е гражданска, когато е коректив. Щом влезе в системата, тя или ще се претопи, или ще се продаде, или ще се прилепи към удобни и тематични мнозинства.

И накрая. Винаги гласувам. И винаги с преференция. За кандидат за кмет съм направила избора си. Няма да агитирам никого, защото всички, които четат това дълго нещо, са интелигентни хора и са направили своя избор отдавна.

За кандидат за общински съветник обаче имам тежка дилема. Със сигурност ще дам рамо на жена. В предишния Общински съвет жените бяхме едва 10 от 37 души. На база на моята и на колегите жени активност имам опита да споделя, че жените в политиката са като оазис в пустинята.

Пожелавам на всички достойно представяне в кампанията и достойни решения за търновци…

Източник: www.borbabg.com