Д-р Иван Църов е една от най-разпознаваемите личности в съвременния живот на старата столица.
Роден е на 12 февруари 1957 г., зодия Водолей, в селото на поетите Добромирка. Както изтъква – без никаква негова намеса. Отраснал е в Павликени, завършил е СПУ „Бачо Киро”. От 1975 г. живее във Велико Търново и се смята за търновчанин. През 1981 г. завършва история с археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
От 1985 г. до 2005 г. участва в българо-британската археологическа експедиция, проучваща римския град Никополис ад Иструм край с. Никюп. Обект на научните му интереси са тракийската и римската култура по днешните български земи. Провеждал е археологически разкопки на 17 обекта. Автор е на монографиите „Траките край Атрюс”, в която са събрани 15-годишните му проучвания на тракийското погребение в с. Големаните и „Акведуктите по българските земи II – IV век” – сериозно изследване за водоснабдяването на римските градове. Отделно има около 80 научни публикации в български и чужди издания. Иван Църов е с научна степен „доктор” от 2013 г. Директор на РИМ – Велико Търново, от 2007 г. Носител на наградата на Министерството на културата „Златен век” през 2017 г. и на „Велико Търново“ – 2021 г.
ПРЕДИ ДА ИЗБЕРЕ АРХЕОЛОГИЯТА, ИСКАЛ ДА ЗАВЪРШИ ШКОЛАТА В СИМЕОНОВО
„Като всеки хлапак едно време, четях книгите на Богомил Райнов за Емил Боев и много исках да приличам на него. Баща ми рече: „Не те съветвам, по-скоро стани като мене агроном”. Явих се аз на изпити въпреки това и изкарах почти отлични оценки по български и история. За политическия баща ми се намеси да не го издържа, за да не ме приемат. От годините си житейски опит той беше много по-прагматичен и ме познаваше по-добре, отколкото аз себе си. Отидох да служа в Школата в Плевен с идеята да кандидатствам пак. Но като видях какво е военна служба под пагон, меракът ми мина. Тогава се насочих към историята, защото още от ученическите ми години ми беше интересна. В първи курс се отвори възможност да уча и история на изкуството, но трябваше да се връщам отначало, пък и бях нагазил в морето на любовта… Затова и си завърших историята и не съжалявам. Напротив, по него време – 70-те години, имахме много качествени преподаватели, били такива още от царско време, от старата школа – като Борис Примов и Методи Петров. После Христо Коларов, Магда Христодулова, Владимир Попов“, връща се в младостта си Иван Църов.
Като влязъл в университета, все още специалността „Археология” я нямало, но от първи курс бил в кръжока Богдан Султов, от когото научил много неща и почти всяко лято го придружавал на разкопки в Павликени.
ТРУДОВАТА МУ БИОГРАФИЯ Е ДОСТА ПЪСТРА
Преди казармата има 2 месеца стаж като шофьор с „С” категория на камион в търновския „Булгарплод”. А преди музея, в който постъпил на 1 септември 1982 г., 6 месеца бил в ТВУ в Керека. Не като възпитаник, ами като възпитател. После отпуснали 3 бройки за археолози и тогава започнал в музея. Т. е. на 1 септември т. г. ще направи 42 години все в Историческия музей.
СЪДБАТА МУ Е ТЯСНО СВЪРЗАНА С НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ
Д-р Иван Църов е един от най-големите изследователи на римския град край Никюп, но историята как съдбата ги свързва е доста интересна. „На 1 септември 1982 г. отивам рано сутринта при директора на Историческия музей Христо Нурков, който да ми каже какво ще върша. Имах два варианта – или Царевец, или Никополис. Естествено, след като 4 студентски години съм се занимавал с антична археология, веднага и без колебание избрах Никюп. Започнах като ръководител на сектор с право на публикуване и с 20-ина човека от селото. На 15 септември ме пращат в университета да взема бригада от 100 души. Оказа се обаче, че голяма част от мъжката сила отишла на Килифаревския манастир, а за мен бяха останали около 80 жени и 10 мъже. Какво да правя, взех ги. Оттогава при мен работеха все красивите, пък работните ги оставях на колегите от другите сектори в Никополис. Чудесно работихме с колежката доц. Павлина Владкова.
Първата му находка е от 1978 г., на първата студентска археологическа бригада в Античния керамичен център – Павликени.
Била някаква керамика, която не си спомня точно, но два дни по-късно вдигали някакъв паднал покрив. За късмет се оказало, че е затиснал много ценни неща. Тогава открил бронзова статуетка, висока около педя, на лар (домашно божество, закрилник на къщата)
Обича да пътешества. Бил е в Азия и Африка, естествено, и в Европа. Многократно е посещавал Британските острови. Споделя, че е просто неизбежно, дори когато пътешества като турист, професионалното изкривяване го влече към места, наситени с история и археология. Обикаля по света заедно със съпругата си Нели, която също е завършила история и повечето пъти къде ще ходят, решават заедно. Всъщност Иван Църов си признава, че жена му командва вкъщи. „Нели е „полковникът” и както нареди, така правя. Пък и ако съм искал да бягам от отговорности, нямаше да се женя…“, смее се той. Женени от близо 40 години, вече са успели да си напаснат характерите. Разбрали са се у дома никога да не говорят за работа, защото ще се хванат за гушите и няма да могат спокойно да си пият ракията. Не че не се случвало, но избягват да го правят.
ИЗКУШЕН Е И ОТ ЛОВНАТА СТРАСТ
Казва за себе си, че е ловец еколог, ако въобще съществува нещо такова. Не само че не убива нищо, ами пречи и на другите. Иначе от 1984 г., е наследил от баща си членството в ловната дружинка в с. Красно Градище, община Сухиндол. Както и пушката му, която е произведена през 1961 г. и гърми безотказно. Преди 15-ина години с два заредени патрона повалил 2 прасета, а като заредил наново, гръмнал и трето и това е най-голямото му постижение с тази стара пушка.
НАВИЛ СЕ ДА СТАВА ДИРЕКТОР НА МУЗЕЯ СЛЕД ГОЛЯМАТА КРАЖБА
През 2007 г., особено след голямата кражба предната година, музеят нямал грам авторитет, а над 100-годишната му репутация е съсипана. Навил се да кандидатства за длъжността, защото след натрупания опит виждал къде са негативите в управлението. И ако иска нещо да променя – начинът е този. „Първото нещо, с което се захванах, беше охраната. А второто – фондовете, защото тогава колекцията на музея беше разделена на 15 фонда и с тях се занимаваха 13 фондовика, едва ли не – всеки уредник. Натоварих една от колежките да изучи перфектно нормативната уредба и само тя да се занимава с фонда, който стана един, другото всъщност са отделни колекции. В продължение на 4 години фондовата работа беше приоритет и вкарахме нещата в някакъв ред. Дори сега колегите от страната признават, че ние сме водещият музей в това отношение и го казвам без грам притеснение. Наистина сме най-големият музей, защото стопанисваме 31 обекта с 61 сгради. Натоварени сме и с туристическа дейност“, продължава разказа си Иван Църов.
За толкова години по разкопки е имало и забавни случки.
„Наистина са много, особено тези, свързани с младите хора, които през 80-те години бяха на бригада в Никополис. Сещам се за една. Имахме и международни бригади, изпратени от ЦК на Комсомола. При една такава идва проверка, а другарките от ГДР се пекат през почивния ден дибидюс голички до националния ни флаг, който се вее гордо. Командирът и зам.-командирът ги няма, стана скандал… Хеле, потуши се в името на братската дружба.
Пък колко пъти сме си устройвали веселби в никюпската кръчма, която е една и е за всичко… Веднъж бяхме вдигнали такава гюрултия с жива музика, че кметът, след като ни направи забележки, пък никой не го чу, дръпна шалтера и селото остана без ток. Кръчмарят обаче извади петромаксова лампа и шоуто продължи. Винаги сме се уважавали с хората от Никюп.“
Продължава да работи по същия начин, защото казва, че вероятно той не е лош. И полага усилия институцията, която ръководи, да печели все по-голям авторитет.
Източник: www.borbabg.com
