30 000 ДЕКАРА ХМЕЛ СА БИЛИ ОТГЛЕЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 1989 ГОДИНА. ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО, КОЕТО Е СЛУЖЕЛО ИЗЦЯЛО ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА БИРА У НАС. Днес единствените оцелели насаждения се намират предимно във Велинград, за да напомнят, че някога българската бира е правена от роден хмел. Всъщност някогашното „Великотърновско пиво“ е добивало приятния си ароматен вкус от местни насаждения, само на няколко километра от старата столица, по пътя за Килифарево. За съжаление, днес те са превърнати в ниви. Доскоро стояха бетоновите стълбове, на които се опъваха теловете за хмела, който е влечащо растение.
ХМЕЛЪТ Е ЕДНА ОТ ЧЕТИРИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СЪСТАВКИ НА БИРАТА. ИМЕННО ТОЙ ПРЕДАВА ОНАЗИ ГОРЧИВИНА В КЕХЛИБАРЕНАТА ТЕЧНОСТ. Но и отглеждането му е доста трудно. Хмелът е тревисто растение, чиито плодове са шишарки. Те могат да се берат на четвъртата година. Именно този факт сериозно притеснява производителите, които са принудени да чакат доста, докато получат добив. Причините за унищожаването на търновските насаждения обаче се крият в раздържавяването на земята, липсата на държавна политика и по-евтините вносни суровини.
БИРЕНАТА ФАБРИКА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ОТКРИТА ПРЕЗ 1887 ГОДИНА. ТОГАВА В СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НЯМА НАСАЖДЕНИЯ ОТ ХМЕЛ И СЕ ВНАСЯ СУРОВИНА ОТ АВСТРО-УНГАРИЯ. Няколко години по-късно фабриката е закрита и се основава нова от чеха Алоиз Дейрингер. През 1891 г. синовете на търновския търговец Хаджи Славчо Паскалев – Михаил, Никола и Константин Хаджиславчеви, в съдружие с Иван Халачев,закупуват място и започват строежа на трета пивоварна в града. Построени са основните сгради – за варенето на бира и приготвянето на малц, за охлаждане на бирата и ледница. Фабриката е оборудвана с чешки и германски машини и съоръжения. Така или иначе фабриката произвежда по около 5 милиона литра годишно до 1944 г. След преустройството в държавата пивоварната традиция в старата столица е продължена. Заводът се национализира, производството постоянно се модернизира и увеличава. През 1989 година достига невероятните около 60 милиона литра на година и 7500 тона малц.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОГРОМНИТЕ КОЛИЧЕСТВА, КОИТО СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ В ЗАВОДА ДО 1989 ГОДИНА, А И В ОСТАНАЛИТЕ ПИВОВАРНИ В СТРАНАТА, НАЗРЯВА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ХМЕЛ. Именно почвата край Велико Търново се оказва подходяща за растението, което днес може да бъде видяно само по затревените междублокови пространства или изоставени сгради. Край Велико Търново са се отглеждали няколко вида хмел. Единият сорт придавал горчивина на бирата, а другият – аромат. Днес само по-възрастните великотърновци помнят насажденията. Освен това бирата се е правела без всякакви консерванти и е била доста нетрайна. Издържала максимум седмица, след което в бутилката се появявали парцалчета и мътилка. А днес мнозина твърдят, че вкусът на старото великотърновско пиво е ненадминат именно заради качествените суровини, от които е правено.
ОСВЕН ЗА БИРЕНАТА ИНДУСТРИЯ ХМЕЛЪТ Е ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕН И ВЪВ ФАРМАЦИЯТА И НАРОДНАТА МЕДИЦИНА. Казват, че растението има свойствата да лекува над 100 заболявания. Ароматната билка, както някои го наричат, успешно лекува невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви. Затова много хора казват, че бирата е полезна, но рядко се замислят дали е направена от истински хмел, или от есенция, каквато съвременните пивовари използват за производството. Възрастните хора пък са убедени, че възглавница от хмел помага срещу безсънието. А по-големите зевзеци твърдят, че безсънието се лекува с големи количества бира.
Източник: www.borbabg.com
