Близо 150 граждани и фирми даряват 2,68 млн. деноминирани лв. за паметник на Стефан Стамболов в Търново

Вече 28 години монументален паметник на Стефан Стамболов всеки ден посреща гостите на емблематичната Самоводска чаршия във Велико Търново. Идеята за построяване на паметник на бившия български министър-председател възниква още в първите години на демокрацията, на 21 май 1993 г., когато е създаден и Национален инициативен комитет по изграждането му. За пръв председател на комитета е избран тогавашният председател на Общинския съвет Георги Димитров. Мястото не е избрано случайно. Предполага се, че там е била родната къща на Стамболов. Само на стотина метра по-надолу се намира ханът, стопанисван от Никола и Янко Стамболови, бащата и чичото на бъдещия революционер, хъш и политик.

Общината дарява безвъзмездно мястото за паметния знак. Обявен е национален конкурс за идеен проект. На 11 май 1994 г. специалната комисия за оценяване на подадените предложения класира на първо място проекта на скулптора Ненко Маров и архитекта Лъчезар Лалев. И двамата мъже са сред най-изтъкнатите имена в своите професионални области. По онова време проф. Ненко Маров е преподавател във Факултета по изобразителни изкуство, подготвил няколко поколения свои талантливи наследници. Във Велико Търново той е автор на паметниците на Никола Пиколо, лъва пред крепостта „Царевец“, композицията „Занаятчии“ на входа на село Орешак.

Архитект Лъчезар Лалев пък е проектант на пространствата както около паметници и монументи, така и на цели селища. Проектът на двамата представя Стамболов в битието му не на хъш и революционер, а на български политик и държавник. Той е изобразен изправен в цял ръст, подпрян на бастуна си и поставил дясната ръка върху сърцето си. Главата и погледът му са обърнати на запад, към новата градска част. Положението на бастуна леко назад е от голямо значение, тъй като той служи за центриране и уравновесяване на композицията.

Паметникът е изграден изцяло с дарителски средства, като за една година са събрани 2,68 млн. деноминирани лева. Близо 150 физически и юридически лица са вписани в почетния списък на дарителите. Сред тях са няколко банки, бизнесмени, както и фондът „13 века България“. От физическите лица дарения правят президентът Желю Желев, Благовест Сендов, който по това време е председател на Народното събрание, почетният гражданин на Велико Търново Петър Аладжов. Бронзът за скулптурата също е дарение от софийска фирма. А отливането й е извършено в Комбината за монументална пластика в столицата.

Паметникът е открит официално на 6 юли 1995 г., датата на която Стамболов умира, след като няколко дни по-рано е нападнат и жестоко посечен от наемни убийци македонисти в центъра на София. На откриването му, което съвпада с отбелязването на 100-годишнината от убийството на политика, присъства държавният глава – президентът Желев. Церемонията се предава пряко по националната телевизия и на нея присъстват десетки хора не само от старата столица, но и от цялата страна. В началото на честването актьорът Милен Иванов изпълнява едно от стихотворенията на Стамболов, „Бащин съвет“. Слово за живота и делото на именития държавник произнася проф. Димитър Иванов, председател на Управителния съвет на Института на теория и практика на лидерството. Митрополит Григорий отслужва заупокойна литургия. Като част от честванията е и организираната в Регионалния исторически музей кръгла маса, посветена също на бившия революционер и държавник.

Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново, като произходът му е от Трявна. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера, който успява да се спаси от смърт след нейното разкриване. След като завършва основно образование в родния си град, Стефан заминава да учи в Одеската духовна семинария, но не я завършва. Озовава се в Румъния, където се присъединява към хъшовете в кръчмата на Странджата и заедно с тях крои планове за освобождението на родината. Един наш историк беше нарекъл Стамболов „революционер без революция“ и това определение не е много далече от истината.

В 1875 г. той е изпратен да организира въстание в Южна България. То е останало в нашата история като Старозагорското и е потушено, преди да успее да се разгърне. Година по-късно Стамболов е изпратен за главен апостол в Първи търновски революционен окръг, но след преждевременното избухване на въстанието в Средногорието в Търновско става провал и започват арести. За да се спаси, Стамболов е принуден да се крие в Самоводене, преди да успее да се измъкне тайно и да мине Дунава. По време на Руско-османската война от 1877-78 г. е военен кореспондент на руски вестник и участва в осигуряването на храна и фураж за руската войска. След Освобождението настъпва главоломното издигане на Стамболов в българската политика. Едва 25-годишен той вече е депутат, а на 31 години е председател на парламента.

След абдикацията на княз Александър Батенберг Стамболов е човекът, който успява да наложи на българския престол Фердинанд Сакскобургготски за владетел. И само няколко години по-късно горчиво ще се разкайва за тази своя постъпка. В средата на 90-те години между величеството и премиера настъпва остър конфликт. На 3 юли 1895 г. Ст. Стамболов е нападнат в центъра на София и е жестоко насечен от няколко македонисти. Подробностите около нападението красноречиво говорят, че то е организирано „отгоре“, най-вероятно направо от двореца. Три дни по-късно бившият министър председател умира от раните си. Оценката на историците за политиката на Стефан Стамболов през годините е доста противоречива.

Едни го заклеймяват заради това, че е обърнал гръб на Русия и я е превърнал в основен враг на българската държава. Освен това според противниците на Стамболов той е създал условия на чудовищна корупция в държавата. Според други пък влошаването на отношенията с Русия и обръщането на кормилото на държавния кораб в посока към европейските монархии е спомогнало за бурното икономическо развитие на нашата страна в края на XIX век. Дори и днес, от дистанцията на времето, е трудно да се даде едно категорично становище за Стамболовото управление. Подобно на други велики личности той е изпълнен с дълбоки противоречия. Безспорно е обаче, че е притежавал изключително силна воля и твърдост. И това достатъчно ясно е изразено върху лицето му на паметника във Велико Търново.

Източник: www.borbabg.com