ВЪЛЧАН ВОЙВОДА Е ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ХАЙДУШКИ ГЛАВАТАРИ
За съжаление той остава известен в народната памет повече с несметното си златно имане, отколкото с борческата си дейност срещу поробителите. Вече близо два века иманяри обикалят българските планини и дупчат с мощни металотърсачи земята с надеждата да открият заровените съкровища.
СПОРЕД ЕДНА ОТ ДОСТИГНАЛИТЕ ДО ДНЕС ИНФОРМАЦИИ ВЪЛЧАН АНГЕЛОВ ПАНДУРСКИ, както са трите му имена, е роден на 7 януари 1775 г. в с. Копан, Одринска Тракия, а според друга – в с. Осеновлаг до Своге. 17-годишен е принуден да напусне родното си село заради това, че турчин опитал да изнасили – според едни сестра му, а според други годеницата му. Стига до Бяло море, където се съюзява с гърка Спирос Димитър. Според една от информациите двамата се отдават на пиратство и с натрупаното богатство купуват къща до султанския дворец в Цариград. При една от обиколките си из Българско двамата откриват златен римски рудник край Троян. Страхувайки се, че гъркът може да го убие, за да заграби цялото богатство, Вълчан решава проблема, като просто го изпреварва.
Според друга от версиите пък двамата събират дружина, с която завардват проходите, нападат и ограбват богатите турски кервани. Подвойводи на Вълчан са легендарният поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин и дори един турчин, Емин бей, който играел роята и на техен шпионин. С натрупаните от грабежи пари дружината построява Манастира на седемте престола в Стара планина и Устремския манастир в Сакар.
Всяка година Вълчан събира всички хайдушки дружини от българските земи в местността Станчов полугар край Триян. Там всички хайдути дават – кой колкото може, своята лепта за освобождението на България. Парите и скъпоценностите Вълчан пази на тайно място, което само той знае. Според една от легендите за войводата през 1812 г. той дори изпраща свои пратеници при руския цар с питане колко ще струва Русия да обяви война на Турция и да освободи България, а той – Вълчан, щял да плати цялото „мурабе”.
По това време обаче Русия е въвлечена във войната с Наполеон и император Александър не може да откликне на Вълчановото предложение. Надеждите на българите и на Вълчан, че ще видят родината си свободна, са големи. Но, уви, те са съкрушени с подписването на 14 септември 1829 г. на Одринския мирен договор между двете империи. В него руското царско правителство не поставя никакви териториални претенции към Османската империя за българските земи. Така българите, виждащи вече своето освобождение, отново са хвърлени в тъмнината на робството. Надеждите на Вълчан войвода са попарени и той никога повече не издумва и дума да финансира война на Русия с Османската империя.
СПОРЕД ДРУГА ЛЕГЕНДА МАЛКО ПРЕДИ ДА УМРЕ, ВОЙВОДАТА ПОКАЗВА МЯСТОТО, КЪДЕТО КРИЕ БОГАТСТВОТО СИ, НА БРАТЯТА ЕВЛОГИ И ХРИСТО ГЕОРГИЕВИ и им заръчва с тези пари да бъде построена след Освобождението „Висша българска школа”. Те изпълняват волята му и построяват Софийския университет. Дали всичко това са само легенди, не се знае. Вълчан войвода умира през 1863 г. на 88-годишна възраст, като мястото и тук е спорно дали е Тулча или Браила.
Век и половина след смъртта му, през август 2015 г., е открит неговият пръв паметник в България.
Той се намира в местността Вълчова нива над язовир Йовковци в района на еленското село Раювци. Паметникът от бял камък е дело на скулпторите Димо Бойчев и Владо Мъников и е правен в продължение на една година в София. Церемонията, на която присъства и тогавашният зам.-председател на Народното събрание Явор Нотев, започва с молебен, отслужен от Великотърновския митрополит Григорий и еленски свещеници. А след това Валя Балканска и нейните гайдари огласят околността с хайдушки песни. Местността, в която е издигнат паметникът, не е случайна.
В РАЙОНА ИМА НЯКОЛКО ГЕОГРАФСКИ ОБЕКТА, СВЪРЗАНИ С ИМЕТО НА ВОЙВОДАТА: СЕЛО ВЪЛЧОВЦИ, ВЪЛЧОВА ПОЛЯНА, РЕКА ВЪЛЧАНА. Според една от легендите след провала на Странджанския заговор през 1810 г. Вълчан войвода се оттегля именно тук, в Еленския балкан.
Паметникът на войводата е един от най-красивите у нас. Вълчан е представен в цял ръст върху седемметров пиедестал, наподобяващ наредени един върху други три сандъка, в каквито навремето са се съхранявали богатствата. Третият сандък е толкова претъпкан, че не може да се затвори и отвътре се показват жълтици и други скъпоценности. Войводата е стъпил с левия си крак върху капака на сандъка, а в дясната си ръка е стиснал подпряна с приклада надолу пушка. Върху врата му блести златен кръст. КАМЕННИЯТ ХАЙДУТИН Е ОБЛЕЧЕН В УНИФОРМА НА ХАЙДУШКИ ГЛАВАТАР, с калпак на главата, а чертите на лицето му успешно съчетават неустрашимостта на страшилището за поробителите и благия поглед на закрилник за потиснатите и угнетените.
На стотина метра от паметника на Вълчан войвода има вековен дъб и старо черковище, а близо до него се белее параклисът „Св. Петка”, издигнат от благодетеля Любомир Пашов, финансирал и направата на паметника на хайдутина.
ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА КРАЙ ЕЛЕНА СТАВА ЯСНО, ЧЕ ВТОРИ НЕГОВ МОНУМЕНТ ЩЕ ИМА И В МОРСКАТА НИ СТОЛИЦА ВАРНА. Идеята на общинарите там е единодушно приета и подкрепена на заседание на комисията „По естетизация на градската среда”.
Според замисъла паметникът ще се намира на панорамната тераса по пътя от кв. Аспарухово към Галата. В крайна сметка паметникът е открит в с. Голица, община Долен чифлик, където войводата живее от 1876 г. до смъртта си. Освен този паметник, подобни има и в общините Девня и Провадия, както и в село Гроздево, Щипско.
Източник: www.borbabg.com
