
Русия и Беларус срещу България
През юни 2026 г. външнополитическите ведомства на Русия и Беларус представиха трети по ред общ документ, посветен на състоянието на човешките права в група западни държави. Инициативата беше огласена официално от руския дипломат Генадий Гатилов, цитиран от агенция РИА Новости, който я определи като реакция срещу «политизацията» на правозащитната тематика от страна на «колективния Запад». Според същия източник презентацията се състоя на тематично събитие на 9 юли, в рамките на 62-ата сесия на Съвета по правата на човека към ООН.
Обхват и авторство на документа
По данни на беларуската държавна агенция БЕЛТА (позовавайки се на съобщение на сайта sb.by), докладът е дело на заместник-министрите на външните работи на двете страни — Дмитрий Любински от руска страна и Игор Секрета от беларуска. Според информация на руската правна агенция РАПСИ текстът обхваща 42 държави, както и Европейския съюз и Косово, чиято независимост Москва не признава. Целта на документа, посочена от БЕЛТА, е да внесе «баланс» в международния дебат за правата на човека.
България в документа
Според анализ на българското издание «Война и мир», на България в доклада е отделен обем от около дузина страници. Съдържанието обхваща няколко тематични области:
-
независимост и доверие в съдебната система;
-
реч на омразата, насочена към малцинствени групи;
-
статутът на общности, самоопределящи се като македонска и помашка;
-
дейността на крайнодесни организации и ежегодни прояви в тяхна памет;
-
условията в центровете за мигранти;
-
позицията на България в международните класации за свобода на печата;
-
съдбата на паметници от периода на съветско влияние;
-
статистика за домашното насилие и трафика на хора.
Изданието уточнява, че част от твърденията в тези раздели се позовават на материали на признати международни институции — Европейската комисия, Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация, Държавния департамент на САЩ и структури на Съвета на Европа. Други пасажи, отбелязва «Война и мир», се основават единствено на собствени констатации на беларуското външно министерство, без независимо потвърждение.
Съдебна власт и обществено доверие
Позовавайки се на годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона — цитиран според «Война и мир» и в самия руско-беларуски документ — текстът твърди, че реформата на съдебната система в България се движи бавно, а общественото доверие в институцията остава ниско.
Малцинствен въпрос и езикова политика
Според същия източник специално внимание е отделено на отказа на българските власти да признаят официално съществуването на отделен македонски или помашки етнос, както и на трудностите, с които се сблъскват организации, самоопределящи се в тази посока, при опит за регистрация. Засегната е и темата за липсата на възможност членове на малцинствени групи да използват майчиния си език в контакт с органите на изпълнителната власт.
Крайнодесни прояви
По данни на «Война и мир» документът отделя място на дейността на Българския национален съюз и на ежегодното шествие в памет на генерал Христо Луков, провеждано в София. Съдебните производства, приключили в полза на организацията поради липса на доказателства за пряко подбуждане към насилие, са предмет на критика в текста.
Мигрантска политика и гранична охрана
В частта за миграцията, отбелязва изданието, се засягат условията в лагерите за търсещи убежище, като се цитира разследване на неправителствена организация за случаи на употреба на сила по границата с Турция.
Свобода на медиите
Според «Война и мир» в доклада е цитирано класирането на България в индекса на «Репортери без граници» за 2025 г., а като проблем е посочено и влиянието на бизнес интереси върху водещи медии. Отделно е коментирано спирането на излъчването на руски държавни канали в България, предприето в контекста на войната в Украйна.
Съветското военно наследство
Демонтирането на паметника на Съветската армия в София в края на 2023 г. е представено в документа, по данни на изданието, като част от по-широк процес на преразглеждане на историческата памет — тема, която продължава да поражда обществен спор в България.
Насилие и трафик на хора
Докладът отбелязва ръст в регистрираните случаи на домашно насилие през 2024 г. и настоява за по-сериозно финансиране на превантивни програми, посочва «Война и мир». По отношение на трафика на хора в текста се цитират данни на американския Държавен департамент, според които страната остава транзитна и целева точка за сексуална експлоатация.
Контекст на самата инициатива
Наблюдатели, коментирали публикацията в «Война и мир», обръщат внимание, че рамката на доклада — в която западни санкции срещу руски държавни медии по време на военен конфликт се третират като правозащитно нарушение — идва от държави с чувствителна собствена репутация в тази област. Изданието напомня, че Русия поддържа военно присъствие на части от територията на Грузия след 2008 г. и в Молдова от десетилетия, а през 2022 г. осъществи мащабно нахлуване в Украйна. Международни разследвания, цитирани от същия източник, сочат руска намеса в смъртта или отравянето на журналисти и опозиционни фигури през последните двадесет години.