Нови върхове в българската духовност
Статуята на Изида във Видин е откровено демонопочитание
Иван Стамболов
Помните ли как през 2021-а бургаските масони курдисаха на морската гара „паметник“ на Боян Магесника. Слава Богу, скоро го разкараха под натиска на възмутената общественост. Тогава написахме статия по въпроса, която също, надяваме се, е допринесла мъничко за премахването на тая уродливост. Ако я прегледате, ще видите какво представлява най-духовната част от българската духовност и ще си обясните появата на поредния „паметник“ на тая духовност, този път във Видин.
Видинската статуя твърди, че изобразява Изида, макар да има малко общо с каноничния образ на египетската богиня. Направена е от някакъв дразнещо бял камък и за нея се твърди, че е „Скулптура на светлината“ (усетихте ли дългата ръка на илюминатите?) и че олицетворява как „търсенето на светлина и знание продължава във всяко поколение“. Типично гностическа мотивация, а знаем, че от гностиците произлизат всички ереси и съвременните тайно общества, дето само те знаят как да оправят тоя грешен свят.
Видинската Изида е дело на скулпторът и Стар Велик майстор на ОВЛБ (Обединена велика ложа на България) Брат Янко Бонев (1945-2023) и е по инициатива на Сдружение „Бъдин“. Всичко това научаваме от БНР-Радио Видин.
Сдружение „Бъдин“ „организира семинари, работни срещи, дискусии и изложби във връзка с „философските, социологическите и други хуманитарни направления“; създава библиотеки, читални и клубове; извършва литературна, просветителска и научноизследователска дейност и поддържа отношения с „други сродни сдружения и организации в страната и чужбина“. Въпросното сдружение е финансирало статуята и най-вероятно е издействало разрешението от Общината, където твърде вероятно работят други „братя“ от „великата ложа“.
Коя е Изида и какво символизира светлината
Да започнем със светлината. Името Луцифер, знаете, се превежда като „Светлоносец“. Тази особена светлина (защото има и други – напр. Таворската) символизира бунтът на човешкия гения, осъзнал себе си като връх и крайно постижение на всичко във вселената. Олицетворява бунтът на Денница (Луцифер), отхвърлил от семе си тиранията на Бог и пожелал да бъде равен Нему – желание, от което тръгва всичко, на което се наслаждаваме днес и го наричаме „живот“. Тази бунтовна светлина я виждаме в мита за Прометей и същата светлина разпръсква факелът на френската Статуя на свободата, щръкнала на входа към Новия свят.
Коя е Изида? U-DIGEST излезе с обширна статия по въпроса – „Коя сте Вие, г-жо Изида?“, – която горещо ви препоръчвам. Там систематично се описва еволюцията на божеството и повторният му живот днес в митологията на тайните общества. Масоните дълбоко почитат Изида като богиня на познанието (забранения плод), централен култ е Херметическия орден на Златната зора, а Елена Блаватска – може би най-ярката звезда на окултизма – през 1877 ѝ посвещава книгата си „Разбулената Изида“.
Така че снежнобялата статуя във Видин, не е по детински добродушна почит към светлината и знанието, а си има ясните окултистки и сатанистки корени.
Справедливо е да ѝ се случи онова, което се случи с Боян Магесника в Бургас – да я демонтират и да я приберат в някоя от ложите си. Междувременно да се провери какъв е бил пътят на този „проект“ във Видинска община, кой го е предложил, кой го е оценил и кой го е разрешил.
Мисля, магически древни езически божества (демони) са чужди на българската култура и духовност и им се радват само в тайните общества от „свръхчовеци“ (по смисъла на Ницше). Следователно художественото им възпоменаване на публични места е неуместно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
