КОЛИТЕ И СЪСТЕЗАНИЯТА СА ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА ПЕТЯ ГЕНЧЕВА, КОЯТО ЗА МОМЕНТА Е ВОДАЧ В ГЕНЕРАЛНОТО КЛАСИРАНЕ В РАЛИТО ЗА КУПА „ГИМКХАНА – БЪЛГАРИЯ“ ПРИ ДАМИТЕ.
Натрупаните точки от петте й старта до този момент й отреждат лидерската позиция. Окончателното подреждане ще стане ясно след кръговете във Велико Търново и Варна. И двете състезания са през октомври.
„Не съм почитател на високите скорости, а на техничното шофиране, затова обичам тези ралита. В тях не е толкова важно автомобилът да е мощен, а да е маневрен. От съществено значение е и шофьорът да е майстор. Почти всички караме лични автомобили, колите не са състезателни, така че и марката няма значение“, обяснява Петя, която участва в ралитата от 2020 г. и до този момент има две сребърни отличия и едно бронзово.
Автомобилите, с които състезателите могат да участват в ралитата, се разделят на два класа – „Сток“ и „Модифицирани“. В клас „Сток“ са автомобилите с фабрични данни, модифицирани са тези, които имат подобрения, като например хидравлична ръчна спирачка и спортно окачване, които са и най-популярните.
Ралитата „Гимкхана“ преминават в три манша. Пилотите трябва да покажат майсторство, като правят осморки, змиорки и обратни завои между конуси. Всички тези фигури са описани в схеми, които шофьорите получават преди състезанието – три по една за всеки манш. При това за всяко състезание схемите са различни, защото зависят от трасето. Състезателите трябва да запомнят фигурите до най-малкия детайл, защото до пилота няма навигатор, който да помага. Всеки съборен конус носи 2 секунди наказание, а сгрешен елемент – 20 секунди наказание. Освен в „Гимкхана“ Петя участва и в дамските ралита в България. Първото било в Горна Оряховица преди 6 – 7 г., където грабнала златната купа. Тази година е карала в Павликени, Ловеч, Добрич, Кюстендил и Разлог и навсякъде е била победител. А от Бургас има купа за най-атрактивен водач.
ФОЛКСВАГЕН ЛУПО, ПО-ИЗВЕСТЕН КАТО ДРЕБЧО ИЛИ ДРЕБАКА, Е КОЛАТА, С КОЯТО ПЕТЯ УЧАСТВА В РАЛИТАТА.
Изборът й въобще не е случаен. Освен че колата е маневрена, символична е и марката – Лупо е латинска дума и означава вълк.
„Бях на 5 години, когато баща ми ме заведе на първото ми рали планинско изкачване. Живяла съм в Гурково и провеждаха ралита по градските улици, в които той участваше. Караше един москвич, който постоянно имаше нужда от ремонт. Баща ми си правеше ремонтите, помагаха му негови приятели, а аз се навъртах покрай тях и подавах отвертки и ключове“, усмихва се Петя, когато става дума за това откъде е любовта й към автомобилите.
На вартбург, чийто скоростен лост бил на волана, се е учила да шофира. Първият й учител бил, разбира се, баща й. Завел я на стръмен баир, дръпнал ръчната спирачка и казал „Тръгвай. Ако тръгнеш, от теб ще стане шофьор“. И тя тръгнала.
После изкарала шофьорските курсове на москвич. Управлявала е много различни коли, сега кара Волво С-30, но си предпочита Дребака.
„Скъпо удоволствие е това хоби. Плащаме си всички ремонти по автомобила, годишен лиценз, такса за всяко състезание, горивото, хотела… Затова и тренирам сама, не мога да си позволя занимания с инструктори, защото тези курсове струват пари“, признава Петя, която се състезава към Спортен клуб „Етър рейсинг“, в който дамите пилоти са три.
Когато не се състезава, Петя шие и рисува по дрехите. Има малко магазинче Purple art, в което предлага конфекция, но и свои дизайнерски модели.
„Общото ли? Шевната машина е с педал, колата – също. Всеки ден и постоянно натискам газта“, усмихва се Петя и казва, че често си повтаря една фраза: „Движението е живот и животът е движение“.
Източник: www.borbabg.com
