Търновец е един от основоположниците на българската морска авиация и командва флота на Негово Величество цар Борис III в годините преди Втората световна война.
Днес във В. Търново обаче за личността, живота и военната кариера на контраадмирал Сава Иванов не се знае. Няма дори и една малка уличка, носеща неговото име в знак на признателност на съвременните поколения. А той е от личностите, чиято памет заслужава да бъде тачена.
Сава Николов Иванов е роден на 3 ноември 1891 г. и е правнук на майстор Колю Фичето.
Учи първо в родния си град, а после в София, във Военното на Негово Величество висше училище. През 1911 г. продължава военното образование в Морското кадетско училище в Санкт Петербург. Изпратен е да стажува в крайцера „Аврора“, който шест години по-късно взема участие в болшевишкия преврат и свалянето на царизма в Русия. Като част от екипажа на „Аврора“ за по-малко от 1 година търновецът успява да обиколи цяла Северна Европа. След завършването на обучението в кадетското училище Сава Иванов се връща в България. Назначен е на служба в портовата рота на Българския черноморски флот. През Междусъюзническата война той е назначаван за вахтен началник на миноносеца „Дръзки“, а след това и на учебния крайцер „Надежда“. След края на войната е назначен на длъжността адютант на Подвижната отбрана и флаг офицер на отряда миноносци, включващ корабите „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“. През 1916 г. в навечерието на Първата световна война мичман I ранг е изпратен на обучение за морски летец в Германия. А след завръщането си участва в самолетната бомбардировка над Горгова на Сулинския канал, намиращ се на границата между Румъния и Украйна.
След като открито се обявява против включването на България в Първата световна война, Сава Иванов е изпратен да работи в Машинното училище във Варна.
В края на войната търновецът създава първата у нас морска метеорологична станция. Заедно с това той е и началник на водосамолетната станция във Варна. След края на войната за известно време е капитан на миноносеца „Дръзки“, а след това е повишен в длъжност командир на група кораби. Наред с това от 1923 г. той става и член на Главното управление на Българския народен морски сговор и редактор на списанието „Морски сговор“. Чете още и лекции по метеорология, океанография и морска авиация в Морското училище. През 30-те години на ХХ век Сава Иванов заема и редица ръководни длъжности и е определян като един от основоположниците на Българското морско въздухоплаване. В периода 1928-30 г. заема поста началник на Морското училище във Варна, като по същото време е и началник на водния аеродрум. През 1933-1935 г. му е присъдено званието капитан I ранг и е назначен за началник на Дунавската флотилия. А в периода 1935-1937 г. е командир на флота на Негово Величество цар Борис III. За особени заслуги в навечерието на Втората световна война и по повод предстоящото пенсиониране му е присъдено висшето морско военно звание контраадмирал от резерва. По време на войната обаче той отново е мобилизиран. Първо е изпратен за председател на Комисията по граничните въпроси в Беломорието. А след това е назначен за военен аташе в Белград. Едновременно с това той е и офицер за връзка с германското военно командване за съвместна координация действията на нашите миночистачи от Дунавската флотилия.
Но след напускането на активното военно поприще Сава Иванов не прекъсва връзките си с флота и морето и постъпва на работа в Черноморския научен институт във Варна.
Той е автор и на впечатляващо количество статии и др. изследвания на военноморска тематика.
Сътрудничи като автор и преводач от руски език във Военноисторическото отделение на Министерството на отбраната. Активен сътрудник е и на Военноморския музей във Варна.
За четвърт век научно-изследователска дейност Сава Иванов издава 16 монографии и над 370 статии. Най-значимият труд, над който работи в продължение на повече от 20 години, е „Библиография на Черно море и крайбрежието му“. Областите на неговите изследвания са още морската история, океанографията, хидрологията и метеорологията и разбира се, проблемите на военноморската авиация.
След пенсионирането си бившият висш офицер се пробва и в сферата на международната търговия и между 1939 и 1941 г. работи в компанията за внос и износ „Трансконтинентал“.
Освен висш офицер от българския военноморски флот малко известно е, че Сава Иванов е и масон, член на ложата „Черноморски приятели“.
След комунистическия преврат от 9 септември 1944 г., за разлика от мнозина други бивши царски офицери, контраадмирал Сава Иванов не е подложен на гонения и тормоз. Той не е арестуван и съден. Само е изселен в Добруджа за шест месеца. Което за онова страховито време си е една твърде лека и мека мярка от страна на новите властници.
През военната си кариера роденият в Търново контраадмирал е носител на редица наши и чужди военни и държавни отличия: Народен орден „За военна заслуга“ III, IV и V степен, орден „Св. Александър“ V степен, Знак за 20 години отлична служба, орден „Румънска корона“, Германски железен кръст и Германски авиаторски почетен знак.
Контраадмирал Сава Николов Иванов умира на 1 април 1958 г. в София на 66-годишна възраст. Негов барелеф е поставен в Алеята на преподавателя на Военноморското училище във Варна.
Източник: www.borbabg.com
