Вечерта на Велики петък православният храм се събира около гроба на своя Господ. Опелото Христово е единствената служба от целия годишен богослужебен цикъл, при която Църквата извършва погребение — погребение на Безсмъртния.
По своята структура Опелото Христово е утреня за Велика събота, отслужвана в петък вечерта. Преди началото на службата в центъра на храма е издигнат символичният гроб Христов — специално украсена маса с цветя, наречена епитафиос, върху която е положена Плащаницата. Тя представлява изкусно извезан плат с образа на положения в гроба Спасител и символизира савана, с който е било завито Тялото Христово след свалянето Му от Кръста.
Началото: тропари и канон
Службата започва с отпустителните тропари, сред които централно място заема:
«Благообразният Йосиф, като сне от Кръста Твоето пречисто Тяло, обви Го в чиста плащаница с благоухания, в нов гроб положи и покри.»
Следва канонът на деня с всичките му осем песни — богато богословско съдържание, разгърнато в химнографска форма.
Сърцето на службата: Похвалите в три статии
След канона се пеят т.нар. Похвали — надгробни тропари, разделени на три части («статии»), съставени от неизвестен песнописец. Те представляват едни от най-красивите химнографски текстове в православното богослужение и съдържат изключително богато богословско и поетично съдържание. Редуват скръб и тайна надежда, оплакват мъртвия Христос и едновременно прозират в смъртта Му нещо, което смъртта не може да побере:
«Животе, как умираш? Как пребиваеш в гроб? Царството на смъртта разрушаваш и мъртвите от ада възкресяваш.»
Именно тези Похвали се наричат още «Надгробен плач» и дават на службата неповторимия ѝ характер.
Великото славословие и шествието
След Похвалите следват евлогитариите, стихирите и Великото славословие. При пеенето на «Свети Боже» започва тържественото шествие с Плащаницата около храма — свещениците я понасят на ръце, а вярващите ги следват с наведени глави и запалени свещи. Камбаните бият траурно. Шествието символизира погребалното пренасяне на Тялото Христово към гроба.
При завръщането в храма Плащаницата се издига на входа и всички присъстващи минават под нея, прекланяйки глави — знак за съпричастност към Христовата смърт и изповед на вярата във всеобщото възкресение. Вярващите се покланят на Плащаницата и я целуват.
Завършекът: Плащаницата се полага на престола
При пеене на възкресния тропар «Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни…» духовниците внасят Плащаницата в олтара, обикалят три пъти около светия Престол и я полагат върху него — където ще остане до Великденската нощ.
Плачът на Богородица
Сред песнопенията на Опелото особено място заема «Плачът на Богородица» — молитва, изразяваща душевните страдания на Дева Мария, стояла при кръста на Своя Син. В него скръбта на Майката се преплита с тайното знание за Възкресението — тъга и надежда в едно.
Защо тази служба е неповторима
Опелото Христово е неповторимо, защото изисква от вярващия да стои изцяло в скръбта — без да бърза към Възкресението, без да се самоутешава предварително. Църквата погребва своя Господ с пълна сериозност. И именно в тази пълна сериозност на погребението — в Похвалите, в шествието, в преминаването под Плащаницата — се прокрадва онова, което смъртта не може да задържи.
Опело Христово
Първа статия
- О, Христе, Животе, в гроб положен си бил и от ужас войнства Ангелски тръпнеха, снизхождението Твое славейки.
- Как умре, Животе? Как живееш и гроб? На смъртта пък разрушаваш Ти царството и от ада мъртвите въздигаш Ти.
- Величаем Тебе, Иисусе Царю, славейки Ти погребенето с мъките, със които ни от тление спаси.
- На земята предел, Спасе, поставил си, а днес в малък гроб, Иисусе, поместваш се, кат\\\’ въздигаш мъртвите от гробове.
- Иисусе Христе, Цар на всичко в света, що си търсил при ония, що в ада са. Ил\\\’ човешкий род си искал да спасиш?
- Тоз, що всичко владей, виждаме Го мъртвец Тоз, що гробовете на мъртви изпразни, Същият Той се полага във гроб нов.
- О, Христе, Животе, в гроб положен си бил, и със Твойта смърт смъртта Ти си погубил, като си живот източил за света.
- Към злодейци, Христе, причислен кат\\\’ злодей; Ти нас всички оправда от злодейството на врага, що ни препъна в древността.
- Най-прекрасният по красота във света, Украсилият на всичко природата кат\\\’ мъртвец невзрачен се явява днес.
- Адът как в себе си ще стърпи, Спасе Теб! в мрак бидейки, ще най-тежко да страда той, Ослепен от Твойта зарна светлина.
- Иисусе Сладкий, Светлино на света, как могло е да се скриеш във тъмен гроб? О какво невидено търпение!
- Силите безплътни и разумният свят удивени са от тайната велика на преславното Ти погребение.
- О, предивно чудо! О, нечути неща! Бездиханен носи се Тоз, що дух ми дал от ръце Иосифови погребван.
- И в гроб си залязъл, и никак не си се отделил, Христе, от недрата на Отца. Колко странно и преславно е това!
- Ако и в гроб малък да си бил заключен, всички твари, Иисусе, признават Теб за Цар истински на небе и земя.
- Кат\\\’ си бил положен във гроб, Творче Христе, се разклатиха на ада основите и разтвориха човешки гробове.
- Тоз, Който земята държи във Свойта длан, умъртвен по плът се днес под земя държи, кат\\\’ избавя мъртвите от адска власт.
- Спасе мой, след като Ти умря и дойде да сломиш на мъртви заворки адови, от изтление, Животе, възлезе.
- Кат светилник светъл днес на Бога плътта под земя като под крина се скрива тя и разгонва мрака, що е във ада.
- Множество ангелски воинства се стичат да погребат със Иосиф и Никодим във гроб малък Тебе, невместимия.
- Волею умъртвен и легнал под земя, Иисусе животочний, си оживил мен, от горко престъпление умъртвен.
- При Твойте страданйя тварта промени вид, тъй като Теб, Слове, всички състрадаха, като знаеха, че всичко Ти държиш.
- Кат\\\’ прие в себе си Камъка на Живот, алчний ад повърна всичките мъртъвци, що от векове ги бе погълнал той.
- О, Христе във нов гроб Ти положен си бил и природата човешка си обновил, кат\\\’ възкръсна боголепно от мъртви.
- На земята слезна да спасиш Адама, и кат\\\’ не си го намерил, Владико, тук, дор\\\’ до ада да го търсиш си слезнал.
- От страх се потресе, Слове, цяла земя и денница скри лъчи пред великата, скрита във земята Твоя светлина.
- Кат\\\’ човек умираш самоволно, Спасе, като Бог пък Ти си въздигнал мъртвите от гробове и греховна глъбина.
- Със горещи сълзи Твойта чиста Майка Те обливаше и горко нареждаше: как аз ще Те погреба, о, Сине мой?
- Кат\\\’ пшенично зърно скри се в земни недра и пренесе, Спасе, Ти многоплоден клас, кат\\\’ въздигна людете от Адама.
- Под земя си се скрил като слънце сега и със смъртна, Спасе, нощ Ти си бил покрит, но изгрей по-светло, Иисусе мой!
- Както месечина слънчев кръг закрива тъй днес, Спасе мой, закрива Те гроб и Теб, Който чрез смъртта по плът само умре.
- Днес Животьт Христос, като вкусява смърт, всички смъртни от смърт освобождава ги, и на всички подарява Той живот.
- Адама, по завист във древност умъртвен, чрез смъртта Си, Спасе, въздигаш към живот, Ти, Адам нов, Който си във плът дошъл.
- Силите безплътни като Те гледаха прострен мъртъв зарад нас в ужас дойдоха и с крилата, Спасе, се покриваха.
- Като Те Иосиф мъртъв сне от дърво, Във нов гроб Те след туй, Слове, положи той. Но стани, спасяващ всички като Бог.
- Радост бе Ти, Спасе, за всички Ангели, А сега на скръбта тяхна виновник си, кат\\\’ Те виждам мъртъв, бездихан по плът.
- След като на дърво, Спасе, се издигна, със Себе Си въздигаш всички живеещи, и в земя кат\\\’ бе, възкреси мъртвите.
- Като лъв, Спасе, Ти си заспал днес по плът, а кат\\\’ някой скимен ставаш от мъртвите и отхвърляш на плътта Ти старостта.
- Прободен си в ребра Ти, Който от Адам взе едно ребро и Ева създаде му, и източваш очистителни струи.
- Тайно агнец в древност се пренасял жертва: Ти, незлобний Спасе, явно принесен си, като с туй си всичката очистил твар.
- О, неизразимо, страшно, ново чудо: Тоз, Който всегда владее над тварите, Той днес страда и умира зарад нас.
- Жизненият Извор как се вижда мъртъв? Ужасени всички Ангели викаха: що е туй — във гроб да се заключва Бог!
- От прободеното с копйе Твое ребро Ти живот за мен изтачаш, Животе мой, и с туй, Спасе, оживотворяваш ме.
- На дървото прострян, всички люде събра, а прободен, Иисусе, в ребрата Си – Ти прощение на всички изтачаш.
- Благобразний Иосиф страшно нещо върши: И погребва Те със почит като мъртвец И от Твоя страшен образ в ужас е.
- Под земя кат\\\’ смъртен слезнал доброволно, Ти въздигаш от земята към небето всички, Иисусе, паднали от там.
- Ако и да си вид на мъртвец Ти приел, но жив кат\\\’ Бог мъртъвците си оживил като моя умъртвител умъртви.
- О, велика радост! О, каква наслада! За всички ония, що са били в ада, кат\\\’ си мрачното му дъно осиял.
- На страданията се покланям, Христе, погребенето възпявам и силата, чрез тях от тлетворни страсти се спасих.
- Срещу Тебе, Христе, бе изваден гол меч, но на крепкия се мечът притъпи днес, и Едемският меч се обръща веч.
- Гледайки Агнеца, че Го закалят днес, Агницата в страшни мъки ридаеше, кат\\\’ възбуждаше и стадото към плач.
- И в гроб се погребваш, и във ада слизаш, но и гробовете Ти си ги изпразнил, и самия ад си оголил, Христе.
- Самоволно, Спасе, слезнал си под земя и умъртвените люде си оживил, кат\\\’ си ги възвел в Отеческа слава.
- Единият от Тройца днес в плът зарад нас претърпя жестока и най-позорна смърт — в ужас слънце е, трепери и земя.
- От Иудиното племе потомците, сякаш произлезли са от горчив извор: Иисуса манодавца скриха в гроб.
- Пред Пилат съдия кат\\\’ подсъден предста Съдията и осъден жестоко бе — на дърво да бъде разпнат кръстно Той.
- Гордий Израилю, човекоубийци! що стана, че днес Варава вий пуснахте, а Спасителя на кръст предадохте?
- Ти, който Адама със ръка създаде, зарад него по природа стана човек и на кръст се самоволно днес разпна.
- Кат\\\’ послуша, Слове, небесния Отец, дор до ад ужасни слязъл си Ти сега, и си възкресил човешкий цели род.
- Горко ми, Сине мой, Светлино на света! Горко ми, Иисусе многовъзлюблений! — Дева викаше и горко плачеше.
- Завистни убийци и човеци горди! Срам да ви е поне от плащеницата след като Христос Спасител възкръсна.
- Дойди ти, убийца, скверний ученико, и на злобата си нрава ми покажи: с нея ти Христов предател си станал.
- На човеколюбец се преструваше ти, слепи, злобни и всерушещ невернико, който Мирото продаде за пари.
- Колко си искал за Мирото небесно? Що ти равноценно взе за Безценния? Бяс си придобил, проклетий сатана!
- Ако си нищелюб н жалейш Мирото, което се за очистване излива, как продаде Светлозарния за злато?
- О, Ти, Божйе Слово, о, Ти, моя Радост! Ще ли Твойто погребене аз понеса? Днес се къса майчинска ми утроба.
- Кой ще да ми даде и сълзи и вода да оплача моя сладкий Иисуса аз? — тъй ридаеше Пречиста Дева днес.
- Планини й хълмове, множество човеци! Възридайте всички и поплачете днес с мене, Майката на вашия Господ.
- Кога ще Те видя, Спасе мой пресладкий, Радост на сърце ми и вечна Светилно? – горко Дева със сълзи нареждаше.
- Ако й да си сечен кат\\\’ Крайсечний Камък, но източник на живота си, Спасе, Ти, и източил си нам днес жива струя.
- Като пием сeгa от единий извор на изтеклата двойна река от реброто Ти, в туй намираме безсмъртен ний живот.
- Самоволно Спасе, мъртъв си легнал в гроб, но живееш и въздигаш човеците с Въкресенето Си, както предрече.
Слава . . .
- Слове, възпяваме Тебе, Бог на всички, заедно с Отца и Твоя Пресвети Дух, като славим Твойто погребение.
И ныне . . .
- Ублажаваме Те, Дево Майко чиста, и с любов почитаме погребенето на Спасителя, Твой Син и наший Бог.
Двата лика заедно:
- О, Христе Животе, в гроб положен си бил и от ужас войнства Ангелски тръпнеха, снизхождението Твое славейки.
Втора статия
- О, достойно е, / да възпяваме Теб, Жизнодавца, Който разпростря на кръста ръцете Си и с туй вражеската сила съкруши.
- О, достойно е, / Всесъздателя Теб да възпеем: чрез Твойте страданйя безстрастни станахме като се избавихме от тление.
- В ужас земята бе, / и самото слънце, Спасе, скри се когато Ти, незалязваща Светлино, бе залязъл чрез плътта Си в земя.
- Спасе, заспал си, / днес от най-естествен сън във гроба И от тежкий сън греховен въздигнал си Преокаяния наш човешки род.
- От жените една, / аз без болки Теб родих Те, Чедо, а сега от Твойте мъки измъчвам се – тъй Пречистата нареждаше със глас.
- Спасе, горко Теб, / що с Отца си севга неразлъчен, а пък долу на земята прострен мъртъв, с голям ужас гледат Серафими днес.
- Завесата църковна / при смъртта Ти се раздира, Слове, светилата скриха свойта си светлина, щом Ти, Слънце, под земята днес се скри.
- Ти, Който с един замах, / отначало сътвори кълбото земно, бездиханен кат човек слезнал си в гроб. Ужаси се, небе, като виждаш туй!
- Слязъл си във гроб Ти, / що с ръката Си създаде человека, за да дигнеш падналото човечество със всесилната неземна Своя власт.
- Дойдете с плач свещен / да възпеем ний Христа умрелий, както в древност Мироносиците жени, та и „Радвайте се!\\\“ със тях да чуем.
- Наистина, Слове, / Ти си миро нам неизтощимо, затуй Мироносици на Теб, Живия, кат\\\’ на мъртъв миро Ти принасяха.
- Ти, погребан Христе, / съкрушаваш царството на ада, а чрез Свойта смърт смъртта умъртвяваш днес, и от тлен избавяш земнородните.
- Божата премъдрост, / що струи нам жизнени пролива, като слиза в гроб, Тя всички животвори, що са в непристъпни адови места.
- За да обновя / тъй съкрушеното естество човешко, от смъртта по плът съм люто изранен Аз, о, не се съсипвай, Майко, ти от плач!
- Слезнал си под земя, / Ти на правдата що носиш светлината, и си мъртвите издигнал като от сън, като си от ада мрака прогонил.
- В земните недра / със сълзи горещи днес се лее пълно, жизнено и двуобразно дърво, а кога изникне, ще обрадва свят.
- Адам се убоя, / кога Бог в рай ходеше по пладне; а кога Той в ада слезна, израдва се падналий по-рано, а днес издиган.
- Със сълзи прелива, Христе, / Твоя гроб родилата те Майка днес, кога си в гроб полаган, и вика тя: възкресни, както си, Чедо, предрекъл.
- Иосиф във нов гроб, / кат\\\’ Те скрива със благоговене боголепни погребални Теб песни пей, със ридания, Спасе мой, размесени.
- Слове, Майка Ти, / кат\\\’ Те видя тя на кръст прикован със стрели и гвоздеи на горчива скръб се пронизваше днес нейната душа.
- Със сълзи горчиви / се обливаше Пречистата Ти Майка, Гледайки Те Теб, Насладо на всички нас, напояван със горчиво питие.
- Люто уязвена съм / и утроба ми се къса, Слове, при неправедното Ти заколение! – тъй Пречистата нареждаше със плач.
- Сладките очи / и устните Ти как ще затворя, Слове, как прилично кат\\\’ мъртвец ще те погреба ужасявам се – Иосиф викаше.
- Иосиф и Никодим / пеят заедно песни надгробни на Христа Спасителя, Който днес умре, с тях и Серафими пеят заедно.
- Залязваш под земя / Ти, Спасителю, Слънце на правда, с туй се помрачи Луната, що Те роди, кат\\\’ не можеше тя да Те види веч.
- Адът се ужаси / кат\\\’ Те видя, Жизнодавче Спасе, как днес Ти плени богатството негово и издигна мъртъвците от века.
- Слънцето, Слове, / след нощта то възсиява светло, тъй и Ти като възкръсна след Твойта смърт, възсияваш светло като от чертог.
- Земята, Творче, / кат\\\’ прие тя Теб във своите недра, от страх цяла днес обзета се тресеше и с туй тресене пробуди мъртвите.
- С миро Теб, Христе, / Никодим и благообразний Иосиф днес благоговейно кат\\\’ Те помазваха, „Ужаси се цяла земьо!\\\“ – викаха.
- Залезе Ти, Светлотворче, / и на слънцето залезе светлината, тварите пък са от трепет обхванати, като Те Творец на всичко признават.
- Камък огладен / Краеъгълния Камък покрива, смъртник Бога като смъртен покрива в гроб – ужаси се като гледаш, земьо, днес!
- Виж обичния ученик / и родилата Те Майка, сладко Чедо, и кажи на тях Ти слово утешно днес – тъй Пречистата нареждаше със плач.
- Ти, Слове Божий, / Който си Подател на живота, на кръст разпнат юдеите не умъртви, даже мъртъвците техни възкреси.
- Слове си нямал / красота ни вид кога си страдал, но кога възкръсна ярко Ти възсия и с лъчи небесни всички украси.
- В земя си слезнал по плът, / нивга не залязваш, Светлоносче, слънцето пък туй да гледа не можеше и на пладне още то се помрачи.
- Спасе, слънцето / и луната като потъмняха на слуги разумни се уподобиха и в одежди черни се облякоха.
- Бил си умъртвен, / но в Теб стотникът днес видя Бога. „Как с ръце ще се допра до Теб, Боже мой? Ужасявам се!\\\“ – Иосиф викаше.
- Адам като заспа, / от реброто си той смърт извади, а Ти, Слове Божий, днес като си заспал, от реброто Си живот източваш нам.
- За малко си заспал / и умрелите си съживил Ти, а кат\\\’ си възкръснал, Блаже, си възкресил всички тия, които от века спят.
- Взет си от земя, / о, Ти, плодна, животочна Лозо, но източил си вино за спасение. Славя Твоите страдания и кръст!
- Как разумните / небожители възпяват, Спасе, Теб, осъдения гол и окървавен и търпят на враговете дързостта.
- Буйний, жестокий, / непокорний народе еврейски, знал си ти, че храмът ще бъде въздигнат, що тогава ти Христа си осъдил?
- Еврейски народе, / във присмивна дреха ти обличаш Украсителя на всичко, Що небе утвърди и земята най-чудесно украси.
- Слове Божий, / наранен в ребрата като птица, Днес Ти оживи умрелите Си чеда, като им източи жизнени струи.
- Навин спря слънцето, / кат\\\’ изтребваше той другородци, а Ти, Слънце, си се скрил под земята днес, кат\\\’ началника на мрака низлагаш.
- От недра Отечески / неразделен Ти бидейки, Щедрий, и човек да бъдеш Ти си благоволил и във ада мрачни слезнал си, Христе.
- Взет бе чрез разпъване, / Тоз, Що над води земя покачи и кат\\\’ бездиханен в нея Той ляга днес а тресе се силно тя, кат\\\’ не търпи.
- Горко ми, Сине! / – с плач Безмъжната ридайки казва, – Тоз, Комуто кат\\\’ на Цар се надявах аз днес на кръст Го гледам Него осъден.
- Туй ми Гавриил / възвести кога при мене слезе, каза ми тогаз той, че Царството вечно на Сина ми Иисус принадлежи.
- Уви! На Симеон / днес пророчеството се изпълня: ето Твоят меч най-люто пронизва веч, Емануиле, майчинското ми сърце.
- О, юдеи, / засрамете се поне от мъртъвците, които въздигна Животодавецът, Що от завист днес Го вие убихте.
- Слънцето, Христе, / кат\\\’ видя Теб, Светлината вечна, как днес бездиханен в гроб Те полагаха, в голям ужас дойде и се помрачи.
- Горко плачеше, / Слове, Майка Ти пренепорочна днес, когато в гроб полаган тя видя Теб неизказания, безначален Бог.
- Твойто умъртвяване / кат\\\’ видя нетленната Ти Майка, с плач горчив тя днес към Тебе говореше: не бави се при умрелите, Животе!
- Адът страшни / разтрепери се, когато видя Тебе, Слънцето безсмъртно на славата, и затворниците бърже пусна той.
- О, велика / и ужасна гледка днес се вижда! Тоз, Що извор на живота е, смърт прие, като всички искаше да оживи.
- Пробождаш се в ребра / и ръце Ти приковани, Владико, язва от Адамовото ребро цериш и премахваш невъздържаност прадедна.
- В древност целий род / с скръб оплакваше сина Рахилин, днес пък Сина Девин ликът апостолски Го оплаква заедно със Майка Му.
- Плесница със ръка / на Христа удариха днес злобно, а човека Той създаде с ръката Си и на звяра челюстите съкруши.
- С песни днес, Христе, / ние празнуваме всички верни Твойто погребение и разпятие: от смъртта ние се избавихме чрез тях.
Слава…
- Безначалний Боже / и съвечний Ти, Слове и Душе, утвърди кат\\\’ благ на царя днес скиптъра против неговите всички врагове.
И нине…
- Всечиста Дево / и пречиста Майко, що роди Живота, премахни съблазните ти във Църквата и дарувай кат\\\’ всеблага мир на нас.
Двата лика заедно:
- О, достойно е, / да възпяваме Теб, Жизнодавца, Който разпростря на кръста ръцете Си и с туй вражеската сила съкруши.
Трета статия
- Родовете всички Твойто погребение с песни, Христе, възпяват.
- Днес Ариматеец от дърво Те снима и в гроб той Те погребва.
- Мироносци идват, миро Ти донасят най-искрено, Христе мой.
- Дойдете всички твари Богу да принесем песни ний погребални.
- Живия кат мъртъв купно с Мироносци разумно да помажем.
- Иосифе блажений, погреби телото на Христа Жизнодавца.
- С мана що отхрани те дигнаха пета си към своя Благодетел.
- С мана що отхрани поднасят на Твореца оцет те днес и жлъчка.
- О, какво безумйе и Христоубийство от пророкоубийците!
- Кат слуга безумен ученик предаде безкрайната Премъдрост.
- Лъжливият Иуда, кат Христа продаде, на пленник се обърна.
- Според Соломона дълбок ров са устата на евреите беззаконни.
- Пътущата криви на беззаконниците все примки са и клопки.
- Йосиф днес погребва с Никодима честно тялото на Твореца.
- Жизнодавче, Спасе, слава на мощта Ти, що ада днес събори.
- Пречистата Ти Майка кат Те видя легнал, оплакваше Те жално.
- Сладка моя Пролет, о, Пресладко Чедо, где скри се красота Ти?
- С жален плач нарежда Пречистата Ти Майка, умрял като Те гледа.
- Жените с миро идват да помажат Спаса – Божественото Миро.
- Боже мой, смъртта днес със смърт Ти умъртвяваш чрез Божествената сила.
- Прелъсти се лъжецът, прелъстений се избави чрез премъдростта Ти, Боже.
- В дъното на ада, в кладенец разтлян днес предателят бе свален.
- Само примки й клопки е пътят на Иуда проклети и безумни.
- Недно загиват враговете Твои, Всецарю, Божий Сине.
- В кладенец разтлян днес наедно загиват мъже кръвопроливци.
- Слове, Сине Божий, Боже мой и Творче, как си приел да страдаш?
- Девицата ридае, гледайки Телеца как виси на дървото.
- Йосиф с Никодима, с почит днес погребват телото живоносно.
- Пречиста Дева вика, сълзи горещи рони, с прободена утроба.
- Пресладко мое Чедо, светлост на очи ми, как в гроб се днес покриваш?
- Страдам, за да йзбавя Ева и Адама. О, недей плака, Майко!
- Славя, Сине, Твойта преголяма милост, с която за нас страдаш.
- С оцет и жлъчка, Щедрий, напоен бил си и с туй Адамов грях очисти.
- На кръст си Ти прикован, а в древнност Твойте люде покриваше със стълб светъл.
- Мироносци, Спасе, кат дойдоха на гроба, принесоха Ти миро.
- Щедрий, възкресни Ти – за да ни избавиш от пропастта на ада.
- Сине, възкресни Ти – родилата Те Майка със сълзи обляна, казва.
- Побързай да възкръснеш, скръб да уталожиш на таз, що Те родила.
- Силите небесни от страх се ужасиха, кат Те видяха мъртъв.
- С любов и страх които почитат Твойте мъки, прости им греховете.
- О, ужасно и страшно виденйе, Слове Божий, как Те земя покрива!
- Няма, Спасе, Йосиф, що носеше Те нявга, сега Те друг погребва.
- Плаче и нарежда над Тебе, умъртвений, Пречистата Ти Майка.
- Умове са в ужас от странното и страшно Христово погребене.
- Мироносци с миро гроба днес преляха, кат бяха дошли рано.
- Чрез Твойто възкресене дай на Църквата мир и спасение на всички.
Слава…
- Троице свята, Боже, Отче, Сине и Душе, помилуй целий свят Ти.
И нине…
- Дево, удостой ти рабите ти да видят възкръсналия твой Син.
Двата лика заедно:
- Родовете всички Твойто погребение с песни, Христе, възпяват.
