Даниел Панов: „Велико Търново е изпитание за разума, чувствата, решимостта и далновидността“
Уважаеми великотърновци,
Скъпи съграждани,
Винаги съм приемал отредената ми от Вас чест да бъда кмет на нашия град – символен на всеки българин, и да нося тежестта на всички решения за днешния и бъдещите дни на общината с дълбоко чувство на отговорност и дълг.
Велико Търново не е писта за фантазията или полигон за начинаещи. Велико Търново е изпитание за разума и чувствата, за решимостта и далновидността, за размаха и за здравословния консерватизъм. Всяко решение за нашия град носи бремето на отговорността пред историята. Вярвам в това. И тази моя вяра е непоколебима.
Пандемията COVID-19 едва ли скоро ще влезе в учебниците по история, но тя разтърси в глобален мащаб всички обществени системи. Годината на извънредно положение и извънредна обстановка обърна погледа, надеждите, очакванията на хората към общините – защото останахме най-близо до проблемите, успяхме да реагираме най-бързо и да превръщаме указанията за справяне с пандемията в адекватни решения.
Пандемията ни даде и много надежда. Надежда, събудена от огромния запас на добро в обществото, което може да бъде отключено за реална подкрепа в смислени каузи. Тя доказа, че хуманитарната криза все още не се е превърнала в криза на хуманността.
Пандемията ни промени и в чисто човешки план. Научи ни да ценим онова, което е създадено – от някого преди нас или от някого до нас. Научи ни да уважаваме труда на другия. Показа ни колко са важни лекарите, медицинските сестри, колко невидим и важен е трудът на социалните работници, на готвача в социалната кухня, на работника в сметосъбиращата фирма. Всеки труд заслужава уважение.
Пандемията ни научи да ценим живото общуване, защото то е нашият начин да обменяме мисли, идеи, настроение, енергия.
Дано наистина сме научили нещо от трудностите, през които преминахме всички!
Белезите на бедствията не зарастват бързо. Отиващият си мандат донесе поредица катаклизми, природни бедствия… Към тях историята добави и изпитанията на война, която се води близо да нашите граници.
И ако съпричастността е естествен порив на човешката природа в трудни времена, нека наша задача за следващия мандат да бъде да съхраним тази емпатия и усещане за общност. Нека да запазим крехките филизи на обединение между хората и да им помогнем да израстат буйни и силни.
Нужна ни е повече сплотеност и истинското доверие в общината, в държавата, в нейната способност да се грижи за всеки един гражданин. Ако успеем за миг да накараме безцелните политически препирни да замлъкнат, сигурен съм, че ще чуем по-добре гласа на хората и ще останем по-дълго човеци.
Три пъти съм полагал клетва като кмет на Велико Търново и през всичките тези години съм се ръководил от обичта си към любимия град и убеждението, че Вие сте единственият ми съдник.
Вашите съвети и идеи, предложения и справедлива критика изграждаха целите, към които се стремихме заедно. С годините те ставаха по-амбициозни, изискванията – по-високи. Така израстваме заедно, вървим напред и създаваме града и общината, в които ще се влюбват поколения след нас.
Ние живеем в историческата и духовна столица на България. Това е наша привилегия и отговорност.
Ние живеем в града, който развива своя икономически потенциал, своята култура, своите улици и връзки със света по свои правила.
Ние няма да изградим най-голямата индустриална зона и няма да издигнем небостъргачи от стъкло, но ще пазим и развиваме бизнеса, който създава работа, стойност и смисъл. Ще съхраним неповторимия облик на града, вдъхновявал поети и писатели столетия наред. Ще напредваме в технологиите и модерните решения, но ще продължаваме да го правим с мисъл преди всичко за хората. Защото създаденото преди нас, повереното ни наследство, съкровищата на миналото са дело на култура, история, непоколебим дух и човечност.
Здравината на корените и славната ни история ни дава увереността в постигнатото и крилете, с които заедно да продължим напред! В трудните времена, в които ни е отсъдено да живеем, всеки един от Вас има принос в този успех!
Източник: www.borbabg.com
