142 г. от кончината на един от най-значимите търновци
Заможният търговец Георги поп Симеонов можел да търгува с Европа, Индия и Персия, но умира в крайна бедност
На 23 април се навършват 142 години от кончината на един от заслужилите местни първенци Георги поп Симеонов. От ревностен защитник на гръцкото духовенство след заточение той преосмисля действията си и се обявява за независима българска църква. Неговата професионална и социална дейност е почти неизвестна в наши дни, затова пък оскъдните данни за твърде любопитната му биография е издирила доц. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей – Велико Търново. За съжаление, не обичал да се снима, затова и няма запазена негова фотография. Родната му къща в Арбанаси обаче още стои и дори е реновирана.
Общественият защитник на християните в Търновско Георги поп Симеонов е роден в Арбанаси през 1782 г. в семейството на енорийския свещеник и учител поп Симеон. През 1811 г. Георги се задомява и захваща търговска дейност, от която добива широка популярност сред своите съграждани. Натрупва значителен капитал. Наричан е Анагности поради факта, че в детството си е бил постриган за послушник – йеродякон.
През 1814 г. Георги поп Симеонов от Арбанаси установява търговско съдружие с Николи Тирону от Търново. Регистрират компания с кантори в Търново, Крайова, Букурещ и Питещ. Търговското дружество „Георги поп Симеонов и дружие” изнася за Влашко и Унгария суровини за развитието на кожухарската промишленост. От 1821 г. се преориентират към продажба на месни произведения и добити суровини от преработката на заклания добитък в салханите на Арбанаси и Горна Оряховица. Изкупуват и продават дървен материал от Тревненския и Габровския Балкан. Георги поп Симеонов печели цесии и откупува данъци в Търновско.
Той е един от привилегированите търговци бератлии в Арбанаси. Неговият султански берат е издаден на 8 юли 1834 г. С високата императорска заповед на султан Махмуд II търговецът българин от „г. Арнауд, Търновски санджак” има право да търгува по море и суша „при търговията му с Европа, Персия и Индия”.
През 1821 г. Георги Анагности е общински съветник, а от 1832 г. е и областен застъпник на християните в Търновско. За известно време е назначен и за касиер на казата – престижно звание, давано на заможните търговци. В качеството на високопоставен финансов служител той притежава служебен печат с инициали Г.П.С.А – Георги поп Симеонов Анагности, и се подписва под всички документи с името Георгиади Симониади. При всички тържествени случаи и ритуали в столицата Цариград той представлява християните в казата. Чести гости в неговия дом в Арбанаси са търновският областен управител и други влиятелни турски чиновници.
На 28 януари 1854 г. общественият застъпник на християните в Търновско е удостоен с орден „Меджидие“ от турското правителство. Това е най-високото отличие, давано в Османската империя за заслуги към държавата.
Георги поп Симеонов бил един от ревностните защитници на гръцкото духовенство. През 1858 г. участва в делегацията, изпратена от Търново в Цариград с искане за запазване на позициите на търновския владика Неофит и наказания за неговите противници. Като обществен защитник в Търновска каза и верен на своето призвание, той се обявява против увеличението на владишкия данък и приканва жителите на няколко села да не плащат завишените налози. За това решение местният първенец е изпратен на заточение в Димотика по молба на митрополит Иларион. След преживените събития той преосмисля своите виждания и насочва усилия за изграждането на самостоятелна българска църква. Поддържа контакти с изявени български духовни водачи и с родолюбивия българин княз Стефан Богориди.
На 14 септември 1856 г. Георги Анагности предава длъжността обществен застъпник след 24 години служба. От 1 юни 1869 г. преустановява и дейността си в Търновския градски съвет. За дългогодишна работа в държавната администрация получава пожизнена пенсия в размер на 250 гроша.
Търновският първенец е и дарител и инициатор за набирането на средства за българската църква „Св. Стефан” в Цариград през 1860 г. С негови средства са издадени учебници, подпомага и духовните средища на Света гора.
Георги поп Симеонов умира на 23 април 1881 г. на 98-годишна възраст. В спомените на Пандели Кисимов е записано: „За голямо удивление той умря в крайна бедност въпреки полувековното си чорбаджийство – доказателство за неговото добродушие и честност, рядкост у хората с това звание”.
Източник: www.borbabg.com
Още по темата: Нови сцени от Средновековието
