115 години от провъзгласяването на Независимостта и 25 години от възстановяването на 22 септември като официален празник на Република България
За историческата и духовна столица на България е висока чест фактът, че случилото се на 22 септември 1908 г. в града на Асеневци е известно и под името „Търновски акт“.
Обявяването на българската Независимост като важно държавно-политическо събитие намира своето място в историческата памет на великотърновци, за което свидетелстват честванията през отминалите години, посветени на бележитата дата.
Търновската общественост полага основите на честването непосредствено след 22 септември 1908 година. Само три дни след акта на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Вителов одобрява и гласува предложенията на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Ст. Георгиев живописните улици „Фердинанд”, „Съборна” и „Митрополска” да се преименуват на ул. „Цар Фердинанд I”, а ул. „Булевард” – на ул. „22 септември”. Това на практика е първата проява не само в старата столица, но и в България, ознаменуваща събитието.
Търновският лесничей предлага да се избере подходящо място в града за залесяване, което „вовеки веков да напомня на българите за това, що е станало в старопрестолнината”. В извънредна сесия на 1 декември 1908 г. общинските съветници одобряват предложението и преценяват, че най-подходящ за целта е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града и е достъпен за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековната столица.
На 22 и 23 септември 1909 г. във Велико Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключително достолепие и пищност, отговарящи на значимостта на събитието. За целта Общинският съвет гласува сумата от 1800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец; 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, осветление (фенери, факли); 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3500 лева.
За първото честване на Независимостта в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски и Министерският съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици”, празненства на крепостта „Царевец“ и посещение на Преображенския манастир. В чест на царската двойка в салона на най-старата и авторитетна културна институция в града – читалище „Надежда”, общината дава пищен банкет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от ученичките в държавното Килимарско училище в града. Трогната от жеста, тя упълномощава адютанта си полк. Савов да благодари от нейно име на кметството със специално писмо, изпратено на 26 септември с. г. от Евксиноград.
Вероятно и като оценка на националнозначимото събитие, и като признание за отношението на търновци към него, по инициатива на царица Елеонора около 1910 г. в града се основава Дружество за реставриране на старините. При поредно гостуване в старата столица царицата се среща с най-активните му дейци Моско Москов, Стоян Бурмов и кмета Борис Мокрев. В разговор с тях тя изявява искреното си желание да им предостави около 60 000 лв. лични средства, при условие че църквата „Св. 40 мъченици”, в която се провъзгласява Българската независимост, бъде сред първите реставрирани обекти.
Изхождайки от мястото и ролята, които Велико Търново играе в новата история на България, на 4 ноември 1909 г. Градският общински съвет отправя към XIV обикновено народно събрание искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лв., която да се използва за организиране на национални тържества.
След абдикацията на Фердинанд I и възцаряването на престолонаследника Борис III на 3 октомври 1918 г. Денят на Независимостта престава да се чества като самостоятелен празник. Той започва да фигурира в официалния календар като съпътстващ под името Възшествие на престола на Негово Величество Царя и Независимостта на България и до смъртта на цар Борис III се празнува на 3 октомври. Центърът на тържествата е столицата София.
Въпреки промените в празничния календар споменът за обявяването на Независимостта остава жив в паметта на родолюбивото търновско гражданство. Доказателство за това са издигнатите през годините редица трайни паметни знаци – скулптура на лъв, поставена от лявата страна на входа на Царевец (1918 г.), сменена през 1935 и 1998 г. с нова; възпоменателен надпис, изсечен на отвесната скала по пътя от Централна гара Велико Търново за Света гора (1918 г.); паметник пирамида, издигнат на историческата крепост, премахнат през 50-те години на миналия век и възстановен през 2002 г. по проект на арх. Лъчезар Лалев; павилионите „Независимост” и „Цар Калоян”. Първият е издигнат на мястото, където се е намирал временният павилион от деня на провъзгласяването на Независимостта, а вторият – по посока към Балдуиновата кула.
Своеобразен връх в честванията се наблюдава през 1938 г., когато се чества 20-годишнината от Възшествието на царя и 30-годишнината от обявяването на Независимостта. На 3 октомври точно в 10,00 ч. на Площада на победите във Велико Търново митрополит Софроний в заедно с цялото градско духовенство и в съпровод на народния хор „Царевец” отслужва тържествен молебен. На него присъстват официални лица, шефове на учреждения и многобройно гражданство. След молебена митрополит Софроний, началникът на гарнизона поковник Сава Бакърджиев и полковник Деведжиев произнасят речи. Ученикът Андрей Медникаров прочита написаната от Стойно Попдимитров “Ода”, посрещната с интерес от присъстващите.
Отбелязването на празника протича по забележителен начин и през 1939 година. Тържеството се състои на Площада на победите пред Военния клуб. На него присъстват генерал-майор Ив. Марков, началникът на търновския гарнизон полк. Димитър Янчев заедно с всички офицери, околийският управител Стефан Капарашев, кметът на града Тодор Фъртунов, шефовете на учрежденията заедно с подведомствените им чиновници, ученици и многолюдно гражданство.
През 1940 г. честването на двойния празник протича под знака на ликуването от връщането на Южна Добруджа към майката родина. По този повод кметът на града Тодор Фъртунов прави пред съгражданите си впечатляваща историческа равносметка: „След Освобождението ни от турско робство всички най-крупни, с историческо значение държавни събития от Третото българско царство станаха също в Търново… Тук се роди и кали волята и смелостта за провъзгласяване Съединението на свободна България с васална Румелия. В Търново на Царевец Н. В. княз Фердинанд I обяви Независимостта на България и биде провъзгласен за цар на българите. Ето защо тук най-болезнено се изживяват българската несполука и най-радостно се посреща всеки успех на родината”. Опиянението от връщането на Южна Добруджа е доминиращо чувство при честването на празника и през следващите две години, като общественото внимание обаче се съсредоточава преди всичко върху личността на Царя – обединител на Велика и Независима България.
Смъртта на Борис III на 28 август 1943 г. и последвалата драматична промяна в обществено-политическия живот на България през следващите десетилетия прекъсва традицията в отбелязването на забележителното историческо събитие.
Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември с. г. от XXXVIII обикновено народно събрание. Инициатори за придаване официален статут на датата 22 септември са Общински комитет „Васил Левски” – Велико Търново, Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”, неправителствени организации, Областна управа – Велико Търново, и група народни представители от старата столица.
Източник: www.borbabg.comhttps://www.borbabg.com/2023/09/22/115-godini-ot-provzglasyavaneto-na-nezavisimostta-i-25-godini-ot-vzstanovyavaneto-na-22-septemvri-kato-ofitsialen-praznik-na-republika-blgariya/
